Аз да не съм му прислужница
2 min reading
Всяка събота се събираме съседките от входа на кафе. После си пускаме музика и танцуваме, нещо като аеробика си правим и се разделяме да си вършиме домакинските работи. Миналата седмица мъжът ми като ни видя, че разместваме мебелите, за да танцуваме, си облече екипа и отиде да рита футбол.
Тая събота ми се обади дъщерята на съседката от седмия етаж. Направила кафе и ме чака да танцуваме. Направила страхотни записи. Слизам и звъня. Отваря ми майка й.
- Здравей, Гинче! Мария ми се обади, че кафето е готово. Днес аеробиката е у вас.
Гинчето ме гледа и мълчи. От вътре се чува глас:
- Айде, влизай.
- Какво има, Гинче? Защо не ми говориш?
Съседката минава покрай мен и си влиза в стаята.
- Какво й е на майка ти? Нещо е сърдита.
- Не знам. Нищо й нямаше до преди малко.
- Да не би на мен да ми се сърди нещо.
- Нищо не ми е казала. Я я остави. Слушай каква музика имам. След малко нали ще скачаме?
Влиза Гинчето в кухнята, избърсва печката, измива съдовете. Аз пак я закачам:
- Ти си си купила готин екип за аеробиката? От къде?
Тя пак мълчи. Ядосах се.
- Да не би снощи като пихме, да съм те обидила с нещо? Кажи ма, чумо, знаеш, че не е нарочно. Па мълчи си, много ти важно, айде гледай си печката!
След малко Гинчето излиза. След десет минути влиза пак в кухнята. Облякла си дънките, нова блузка, сложила червило и ми се радва:
- Ти кога дойде, не те видях? Хайде да пийнем кафенце
- Какво ти става, бе жена? Питах и дъщеря ти, защо ми се сърдиш, ама и тя не знаеше. Какви са тия номера.
- Кои?
- Как кои? Отваряш ми вратата и мълчиш, цупиш се.
- Това не бях аз. Това ни е домашната прислужница. Всички казват, че поразително прилича на мен. Ти можеш ли да си представиш, че аз ще ти отворя несресана и с някакви размъкнати дрехи. Никога. Аз съм дама, не лукова глава.
- Така ли? А аз така се притесних, че нещо съм сгафила, а то прислужницата. Леле колко си приличате? Как можах да те сбъркам с нея? Извини ме.
- За нищо.Ти имаш ли прислуга?
- Не, аз моята я уволних. И тя много приличаше на мен. Мъжът ми ме опъваше вечер, а нея като я видеше в кухнята да готви, айде и нея през деня. Изнервих се, отслабнах и... айде у лево. Съкратих я. Та сега малко му е криво на моя, почна сам да си готви, а аз минавам и го пощипвам... Да види лесно ли ни е на нас, жените. Аз да не съм му прислужница... Сега за всичко си плаща, ама ха! Ама, Гинче, може ли да си толкова луда?!
- Ти ме обиждаш по този начин.
- Защо ли сме приятелки, не се чудя вече? Луди, по-луди, най-луди, па ние. Как един свестен човек няма покрай мен?
Тая събота ми се обади дъщерята на съседката от седмия етаж. Направила кафе и ме чака да танцуваме. Направила страхотни записи. Слизам и звъня. Отваря ми майка й.
- Здравей, Гинче! Мария ми се обади, че кафето е готово. Днес аеробиката е у вас.
Гинчето ме гледа и мълчи. От вътре се чува глас:
- Айде, влизай.
- Какво има, Гинче? Защо не ми говориш?
Съседката минава покрай мен и си влиза в стаята.
- Какво й е на майка ти? Нещо е сърдита.
- Не знам. Нищо й нямаше до преди малко.
- Да не би на мен да ми се сърди нещо.
- Нищо не ми е казала. Я я остави. Слушай каква музика имам. След малко нали ще скачаме?
Влиза Гинчето в кухнята, избърсва печката, измива съдовете. Аз пак я закачам:
- Ти си си купила готин екип за аеробиката? От къде?
Тя пак мълчи. Ядосах се.
- Да не би снощи като пихме, да съм те обидила с нещо? Кажи ма, чумо, знаеш, че не е нарочно. Па мълчи си, много ти важно, айде гледай си печката!
След малко Гинчето излиза. След десет минути влиза пак в кухнята. Облякла си дънките, нова блузка, сложила червило и ми се радва:
- Ти кога дойде, не те видях? Хайде да пийнем кафенце
- Какво ти става, бе жена? Питах и дъщеря ти, защо ми се сърдиш, ама и тя не знаеше. Какви са тия номера.
- Кои?
- Как кои? Отваряш ми вратата и мълчиш, цупиш се.
- Това не бях аз. Това ни е домашната прислужница. Всички казват, че поразително прилича на мен. Ти можеш ли да си представиш, че аз ще ти отворя несресана и с някакви размъкнати дрехи. Никога. Аз съм дама, не лукова глава.
- Така ли? А аз така се притесних, че нещо съм сгафила, а то прислужницата. Леле колко си приличате? Как можах да те сбъркам с нея? Извини ме.
- За нищо.Ти имаш ли прислуга?
- Не, аз моята я уволних. И тя много приличаше на мен. Мъжът ми ме опъваше вечер, а нея като я видеше в кухнята да готви, айде и нея през деня. Изнервих се, отслабнах и... айде у лево. Съкратих я. Та сега малко му е криво на моя, почна сам да си готви, а аз минавам и го пощипвам... Да види лесно ли ни е на нас, жените. Аз да не съм му прислужница... Сега за всичко си плаща, ама ха! Ама, Гинче, може ли да си толкова луда?!
- Ти ме обиждаш по този начин.
- Защо ли сме приятелки, не се чудя вече? Луди, по-луди, най-луди, па ние. Как един свестен човек няма покрай мен?
© Светлана Лажова All rights reserved.
