Аз ли?!

Аз ли?! Аз съм детето, радващо се на дребните, малки, незначителни за другите неща.
Аз ли?! Аз съм детето, което открива във всеки един слънчев лъч красота.
Аз ли?! Аз съм детето с невинна, широка усмивка.
Аз ли?! Аз съм детето, което често прави бели, което неволно без лоша умисъл греши...
Аз ли?! Аз съм детето, в чиито очи понякога има сълзи.

Аз ли?! Аз съм момичето с големите пъстри очи. В тях ще откриеш чиста, неподправена любов, без място за сълзи.
Аз ли?! Аз съм момичето, което вярва, че няма невъзможни неща. Ей сега да се протегна и Луната ще докосна с ръка.
Аз ли?! Аз съм момичето, което твърде много говори и подарява доверие просто така. А после търся парчетата от разграбената си душа.
Аз ли?! Аз съм момичето, което има мечти. Понякога нереални, нелепи дори.
Аз ли?! Аз съм момичето, чието сърце е било разбито, но за любов не спирам да питам.

Аз ли?! Аз съм жената, преживяла твърде много неща. За тъгата обаче недей се оглежда, не ще я откриеш сега.
Аз ли?! Аз съм жената, чиято усмивка никога не гасне. Така във щастието си съм още по-прекрасна.
Аз ли?! Аз съм жената, която никога не губи вяра. След дъжд съм се научила, че слънце винаги изгрява!
Аз ли?! Аз съм жената, която ще ти подаде ръка, когато паднеш. Въпреки че преди малко си ме спънал.
Аз ли?! Аз съм жената, която истината обича да казва право и директно в очите. А как мразя да чувам лъжи.

Аз ли?! Вярна на себе си останах.
Аз ли?! Пред трудностите никога не се продадох.
Аз ли?! И разбита, пак мога да обичам.
Аз ли?! Каквото имах... до стотинка го раздадох!