3 min reading
Скъпи мой непознати приятелю,
Не знам дали някога ще получа отговор. Не знам дали някога ще се срещнем. Даже не знам дали някога ще изпратя на някого това писмо. Въпреки всичко ти си за мен най-добрият, най-чувствителният, най-близкият. Ти си моят душеизповедник, затова ще разкрия най-откровено моментните си настроения.
Вървя си по улицата, крачка по крачка, и се усмихвам. Щастлива съм! Радвам се на небето, радвам се на реката, радвам се на птиците! Като че ли нищо не може да ме смути. Оглеждам се. Наоколо пусто. Къде са хората?!... Изведнъж осъзнавам, че всички са изчезнали някъде надалеч. Животът ги грабва и всеки тръгва по своя път. Жалко! Няма с кого да споделя радостта си. Не се отчайвам. Сещам се, че все пак има начин да споделя чувствата и вълненията си. Начин, който забравихме. Всичко, което трябва да направя, е да седна и да пиша. Започвам. Редя дума след дума, ред след ред, лист след лист. Душата ми се стопля. Става ми леко. Колко е хубаво да знаеш, че някой ще разбере твоите ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up