Скъпи мой непознати приятелю,

            Не знам дали някога ще получа отговор. Не знам дали някога ще се срещнем. Даже не знам дали някога ще изпратя на някого това писмо. Въпреки всичко ти си за мен най-добрият, най-чувствителният, най-близкият. Ти си моят душеизповедник, затова ще разкрия най-откровено моментните си настроения.

Вървя си по улицата, крачка по крачка, и се усмихвам. Щастлива съм! Радвам се на небето, радвам се на реката, радвам се на птиците! Като че ли нищо не може да ме смути. Оглеждам се. Наоколо пусто. Къде са хората?!... Изведнъж осъзнавам, че всички са изчезнали някъде надалеч. Животът ги грабва и всеки тръгва по своя път. Жалко! Няма с кого да споделя радостта си. Не се отчайвам. Сещам се, че все пак има начин да споделя чувствата и вълненията си. Начин, който забравихме. Всичко, което трябва да направя, е да седна и да пиша. Започвам. Редя дума след дума, ред след ред, лист след лист. Душата ми се стопля. Става ми леко. Колко е хубаво да знаеш, че някой ще разбере твоите трепети, че някой ще се радва на твоите радости, че някой ще живее с твоите мисли!

Ето, най-после съм готова. Остава само да отида до пощата и да пусна писмото в кутията. Да пусна частица от моята душа да полети към теб, мили приятелю. И отново вълнения! Дали това писмо ще бъде получено, дали ще бъде прочетено, дали ще бъда разбрана, дали ще получа отговор... Нека да не ставам мрачна! Толкова време пощите са помагали на хората да се чувстват близо един до друг. Събирали са любими, въпреки разстоянията. Създавали са истински приятелства. Свързвали са непознати, които чрез написаните върху белия лист думи са обменяли съвети, опит, идеи. Подкрепяли са се взаимно в трудни моменти, съпреживявали са празниците си. Чрез писмата човек мислено преодолява времето и пространството. Прехвърля безпрепятствено границите. Заживява в нов, различен свят. Тези чудеса стават възможни благодарение на пощите!

Толкова много писма са минали през пощенските кутии, толкова много послания, толкова много мечти, надежди, желания... Толкова човешки съдби са свързани с тях. Съдбите на пишещите, на получателите, но и на посредниците, на хората грижещи се за съдбата на самите писма. Обикновено ние приемаме нещата около себе си като даденост. Особено в днешно време, когато все някой ни е виновен. Всъщност в пощите работят хора също като нас. Те също се радват, страдат, мечтаят. Но те знаят стойността и зnачението на тези малки листчета. Един поглед е достатъчен, за да разберат какво се крие зад написания адрес. Красиво и равно изписаните букви може би разкриват една радостна и хармонична душа. А зад тези дребни наклонени знаци има някаква плахост, несигурност. Другите пък показват нетърпение, бързина. Тези със сигурност са на някоя малко дете, което пише първите си изповеди. Какво разнообразие от чувства и човешки съдби! Пощенските служители трябва да ги съхранят и да ги пренесат до предназначението им. Деликатно да запазят тайната им. Необходимо е да бъдат бързи, точни и внимателни при изпълнението на задълженията си.

В миналото пощите са най-важната връзка към света. Като своите предшественици, гълъбите се превръщат в символ на вестоносци, на духовен полет. Появата на пощальон предизвиква вълнения. Днес, в този технологизиран свят, все повече липсва неговата дружелюбна усмивка. Всъщност, верни ми приятелю, силно се надявам, че точно такъв ведър човек ще ме свърже с теб. Ще се спре, ще те поздрави, заедно ще потърсите къде се намира моята родина. Тогава моето сърце ще трепне, ще разбере, че ти си се докоснал до моето настроение...

Минали са едва три дни, а аз вече нетърпеливо чакам. Ще се появи ли кварталният пощальон?... Ще спре ли пред нас?... Ще получа ли отговор?... Пътят е все така празен. Гледам в далечината и все така нищо не виждам. Е, не всеки опит е успешен. Не винаги някой се отзовава. Може би следващия път... Следващ път? Не... Имам късмет! Ето го пощальонът. Най-сетне! Все пак пощите си свършиха задълженията. Колко много радост!...

Реших! Все пак ще изпратя писмото. Със сигурност някъде, в някое далечно или пък много близко място някой ще се радва да сподели моите настроения! Със сигурност ще има и хора, които ще ме свържат с него!

С много вълнение и желание за контакти с различни хора:

едно седемнайсет годишно момиче!