Писмо до Отвъдното

Мила, мамо, как си?

След  повече от двайсет години  мълчание реших да ти пиша…

Аз съм добре…

Когато бях дете, все ме мислеше, че съм гладен и не ми стигат парите…

А аз те уверявах, че ми стигат и артисват -  не те лъжех…

Сега съм на твоите години и никой не ме пита гладен ли съм…

И аз не  питам никого… защото знам,  че не им стигат…

Не  се оплаквам – добре съм…

Днес сготвих три гозби: зеленчукова с ориз, тиквички на фурна и боб!...

Страхотно, нали!...  

И всичко приготвено от  продукти, които сам съм произвел...        

Да, да… Не, не в наш’та градина, дето ти я знаеш…

Нея я работят други…

Ами, турци… Какви турци?... Турци, като турци…

Да, продадохме я…

Знам, че не трябваше, но се наложи…

Нивите… да и нивите… Няма ги…

Да, пак турци… Къде живеем ли?... Ами… в България…

Каква е тая, дето турци живеят в къщите ни?

Ами такава… не мога да ти отговоря, няма да разбереш…

Питаш защо и трите яденета са постни, месо няма ли…

Ами… няма…

Дали ще се наядем всички!...

Кои всички!... Тях ги няма… Как така? Ами така…

Всъщност ги има, но в действителност ги няма…

Не мога да ти го обясня,  няма да го разбереш...

Искам да те питам ти как си?...

Нали ти казах, не съм гладен!...

Аз съм добре…

Майчице мила!…