Моментът, в който тя влезе в стаята, разбрах че имаше нещо нередно. Мислите ù бяха неспокойни, все едно кошмари и ужаси плуваха в спокойните води на съзнанието ù. Сините ù очи бяха въоръжени с най-болезненото оръжие за една жена - сълзи. Въпреки това беше красива. Сълзите ù падаха и се разбиваха по пода, както бурни вълни се блъскаха в скалите. Тя мачкаше и хвърляше дрехите и вещите си в куфара на нейния съпруг. Меденият месец не провървя, както и двамата очакваха. От мечта стана кошмар. Един огромен минус в това да живееш в отдалечена хижа в гора е, че никой не може да те чуе, как страдаш... или крещиш. В очите ù обаче не откривах толкова страх, колкото гузност, гузност, породена от извършено убийство.
От първия етаж се чу скърцане и кръвта ù замръзна. Сърцето на жената биеше толкова силно, че сигурно мъртвото куче отдолу би я чуло. Туп-Туп... Туп-туп... Шумът беше просто толкова успокояващ, обаче за нея се съмнявам, че не бе така. Вените ù пулсираха толкова бързо, че сигурно биха се ...