Всеки в живота си има безкрайно много надежди и очаквания. Мисли,търси,дерзае и премисля, как да постигне желаното. Трудно оказва се навярно, но пътечка се намира, дори когато самият ти си на път да се откажеш, да се примириш, че този път просто няма да стане... Че мечтата ти ще си остане нищо повече от един мираж.
Не знам как, но преди около осем години, аз изпитах нужда - огромна, преливаща, от мен по-силна. Не можех да я спра... Тя беше - да споделям на някого, който да ме разбира. Дълго се опитвах да намеря такъв човек. Търсих, споделях най-съкровените си неща със всеки, дори и с хора, които познавам едва от вчера...не можех... нямаше такъв човек... просто не се намери такъв... Явно аз самата нямах късмет.
И така, съвсем случайно, аз взех бял лист в ръка. Сложих го на масата и се загледах в него. Не знам защо потърсих и химикал... Чувствах се безпомощна и бях много тъжна. Задушаваха ме самотата, несподелени чувства, отчаяна бях, чувствах се ненужна. На когото и да споделях това, то ...