Баба Али бе рядко нестандартен мъж. Роден в Силистренско село, той бе отраснал около полата на баба си Али. Децата му лепнаха тутакси прякора Баба Али, от който той не можа да се откачи цял живот. Ненавиждаше това обръщение и в изтерзаната му глава то звучеше някак си по-героично като Али Баба. Лошите деца от непрокопсаното му детство се превърнаха за него в символ на 40-те разбойника. Само дето я нямаше пещерата със съкровищата. За всеки случай всяка сутрин той се напрягаше пред огледалото, за да произнесе: "Сезам, отвори се". Бе му дяволски трудно да се научи да изговаря правилно тази мантричка, защото веднъж баща му метна по него обувката си, задето ревеше и му пречеше да спи. Обувката удари малкия Баба Али в главата и оттогава той пелтечеше непрестанно. Водиха го по всякакви доктори. Китайци го бодоха с игли. Но нищо не помагаше. Така достигна юношеска възраст и му се прииска да си намери момиче. Ала всички девойки го отбягваха. Често ги чуваше да разговарят помежду си: "С този пел ...