Селото, в което всяко лято ме изпращаха на почивка при баба и дядо, се казваше село Нушево. Сгушено в планината, зиме пустеееше, лятото се оживяваше от детски смях. Всичките му къщи се пълнеха с деца - малки и големи, които родителите пращаха на бабин дом и спокойно ходеха на работа. Лятото на село не може да ти е скучно. Какви ли не игри измисляхме! По цял ден лудеехме - я колелета ще караме, я ще гоним някое куче, я ще се изкъпем в реката. Вечер не можеха да ни приберат по къщите, като заиграем на криеница. Често дядо ме търсеше за вечеря.
Само една къща, в съседство до нашата, пустееше. Дворът на тази къща беше целият обсипан с теменужки и в него царствено се разхождаше един черен котарак. Една баба живееше там, но си нямаше ни дядо, ни деца, ни внуци. Тая баба беше много възрастна и като минеш покрай нея, или се смееше, или плачеше. Баба Нуша се казваше. Тя огласяше цяло село с гласа си. През нощта съм я чувал не един път да стене, а после така се хили, че не можеш да заспиш до сут ...