Когато люляците цъфнаха, Албена реши да отиде при любимата си баба Райна, която цяла седмица не беше виждала. Старицата живееше сама. Но все още беше добре и на крак. Албена колко не я моли да дойде да живее при тях. Тя все казваше: "Тук съм са родила, тук ше умра. И ше ма заровите до дядо ви Гьорги". Когато беше жив дядото, двамата си живееха в мир и сговор. Но идва време, единият си отива по- напред от другия. Когато почина старецът, баба Райна много плака. И сега все още тъжеше за него.
Тази сутрин Албена се събуди рано. Слънцето игриво подскачаше по синия хоризонт и едва малка, жълта светлинка кацна върху лицето ù. Тя я докосна с длан и имаше силното желание да я погали нежно и да ù каже: "Здравей, мила сестрице. Обичам те!" Беше мигновено желание и превъзходно чувство на щастие. Отдавна забрави ласката и милувката от любимия човек. Нямаше го вече. Сега той е там горе, при светлината. Сливаше се с нея и изпращаше своята любов. Тя я усещаше със сърцето си, с цялата си душа. Чувстваш ...