Бай Ганьо на море
БАЙ ГАНЬО НА МОРЕ
Още по-хубав е Бургаският плаж това лято. С душове и чешмички, с кортове и игрища, със зони с безплатни чадъри и зони без чадъри, и без странстващи мургави сладоледо-, гевреко- и царевицопродавачи, за гордост на бургазлии и за яд на варналии.
- Я, направете място, бе – измъкна ме от тия приятни мисли гърлен мъжки глас и ме накара да се обърна към близката чешмичка, където две пенсионерки отмиваха полепналият по ходилата им пясък.
Собственикът на гласа беше едър шкембелия, със смъкнати под пъпа огромни шорти, шапка-идиотка и чадър с палмички през рамо. След като разкара бабичките, подпря чадъра, закачи на него идиотката, наведе се и навря мазните си спластени къдри под струята, пръхтейки от удоволствие:
- Пф-у-у-у, бр-р-рр-р, е-е-ех мааму стара, пфу каква е жега, а-а-а-а!!!
След тази процедура, шляпайки с накриво подпетените си чехли, шкембелията се изнесе с чадъра и идиотката си към най-близката маса от съседния „капан”, и се провикна към сервитьорката:
- Хей, момиче, я дай бързо тука едно голямо свинско шкембе и халба бургашко – и бързо добави – много чесън там да не забравиш и люто, люто дай!
Наведох глава и забих поглед в пясъка, защото шортестият отправи взор и огледа зоната пред себе си. Реших, че е невъзпитано да го наблюдавам, обърнах му гръб и почти се зачетох във вчерашния вестник, когато звучно оригване ме накара да се извърна към капанчето. Моят човек лочеше жадно от халбата и след като отлепи устните си от нея, повтори звуковото си умение, промърморвайки достатъчно силно:
- Уф, че люто-о-о, ама кеф – завършвайки с трети сигнал, с друг източник и в по-ниска тоналност.
Отброил от шепата си стотинките, шортестият махна на сервитьорката и понесе идиотката си към брега. Там заби и отвори чадъра, почеса се под мишците, по гърба и на още едно място, и нагази. Подсказвайки с цялото си изражение, че го побиват тръпки, навлезе някъде до над коленете, разпери ръце и шумно се пльосна по гръб, като изпръска загорелите гърбове на две монокинки. Момичетата изпискаха и се обърнаха усмихнати.
- Ох, на батя-я-я-я – измуча шкембестият, а после подвикна след тях – ялате бе, ялате бати да ви ненките осмуче.
Не знам защо, но ми стана дискомфортно и наведох глава, после се огледах и видях, и други наоколо с наведени глави. Може пък да е заради блясъкът на морето и слънчевите лъчи, а?
© Лордли Милордов All rights reserved.
