Бай Петковата круша
В тихия летен следобед се чуваше единствено пеенето на птиците. Повя южнякът. Една узряла круша тупна на земята. Изведнъж се разнесе тропот на копита и кресливи гласове. До дървото спря една каруца и от нея слязоха няколко цигани. Покатериха се на него и започнаха да късат плодовете и да ги хвърлят на земята.
- Махайте се от дървото, хулигани! – се чу гласът на бай Петко – Поразници!
Тази круша беше прочута в селото. Даваше всяка година по много и сладки плодове. Често беше обект на хулигански нападки. Бай Петко знаеше, че това няма да е последното идване на циганите.
Преди няколко дни при него в къщи дойде едно цигане и му каза:
-Дядо Петко, да ти кажа нещо.
- Кажи момче!
- Дядо, чух как нашите от махалата се заканват да оберат дървото и после да го отсекат.
- Че защо бе, момче?
- Ми викат щом не могат да го берат когато си искат, да не е на никой.
- Брей, поразници! Благодарим, момче! На ти един лев да се почерпиш.
Сега, когато циганите бяха на дървото, бай Петко видя, че те ще изпълнят заканата си.
- Хора, ей хора! Чакайте бе! Берете го, цялото го оберете, но недейте го отсича! Нека всеки да може да си къса от него. Тъй казвам аз. Отсега нататък нека всеки си къса от него, но да седи дървото. Халал да е!
Единият от циганите извика нещо на цигански и после отиде до стареца.
- Извинявай, бай Петко! Прости сме ние. Трябваше да дойдем да те питаме. Ако дадеш да наберем малко круши за циганетата.
Циганите се качиха на каруцата и си заминаха. Никой не видя сълзите на стареца. Беше успял да спаси дървото.
© Александър Костов All rights reserved.
