1 min reading
Хитър Петър бил малко момче. Един ден с баща си отишли да прекопаят чорбаджийското лозе. Бързали много, защото уговорката била да им се плати, ако свършат работата до вечерта. В съседното лозе работел стопанинът му - техен съсед. Той си пеел, докато копае. Щом се изморил седнал да почине на сянка под черешата. А на дървото имало славей, който огласял с красивите си звуци всичко наоколо. Не бързал селянинът за никъде, слушал чудната песен и се радвал. Малкият Петър и неговият баща цял ден не подвили крак. Слушали славеят без да вдигат глави и махали мотиките. В късния следобед прекопали лозето и седнали под черешата да отдъхнат. Не щеш ли долетяла врана, подплашила славейчето. То литнало и кацнало на един голям орех наблизо. Ала замлъкнало и не издавало повече нито звук. Момчето гледало, гледало, пък попитало баща си:
- Тате, що спря да пее славейчето?
- Ех, синко, всеки славей пее на своето дърво. Виж комшията колко е щастлив в
собственото си лозе. Кога иска почива, кога иска песен зап ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up