В първия момент се почувствах точно като северноамерикански индианец, който за първи път в живота си вижда влак - вцепенен от ужас! Очите ми се разширяваха като пържени яйца на дъното на тиган. Защото това, което виждах, беше един призрак от миналото - старата пътническа мотриса на БДЖ. От онези - целите нашарени в графити, с овехтяла от времето, напукана боя. Истински праисторически динозавър - БЕДЕЖЕЗАВЪР! Той влезе тихо в гарата и отвори вратите си със съскащият звук на настъпена кобра: "Пссссссссс!" И все едно пред мен се отвориха тежките порти на Ада - на входа ме посрещна едно приблизително подобие на жена, което трудно можеше да се идентифицира по отношение на половата си принадлежност при наличието на толкова категорично мъжки белег, каквито бяха мустаците. Такива мустаци сигурно и свирепият Чингиз хан не беше имал в най-страшната си воинска сила! Попитах плахо: "Това ли е влакът за Пловдив!" Изпод мустаците излезе драматично контрастиращ на грубия външен вид нежен женски глас: ...