4 min reading
„Зората на новия ден озари лицето ми и обля всичко около мен с розовеещо сияние. Примигнах под лъчите на изгряващото слънце, въздъхнах и бръкнах в джоба си. Оттам извадих пакет цигари, смачкан и полупразен, и бръкнах за една тютюнева пръчица.
Така и не усетих как нощта се изтърколи покрай мен, сякаш на пръсти. Слънцето започна плахо да се подава и да прогонва мрака, докато мислите в главата ми се надпреварваха коя да нанесе повече вреда. Извадих поредната бира от торбата си – все още студена – и я погледах 10-15 секунди, преди да я отворя. Отпих дълга и жадна глътка, а мозъчните ми клетки вече не издържаха под напора на алкохолното опиянение – едновременно освобождаващо и унищожаващо. Държах цигарата в ръката си и я разглеждах, чудейки се дали да я запаля, или да я изхвърля. Почудих се още малко, бръкнах в другия си джоб, извадих запалка и възпламених тютюна. Гъстият дим пое на пътешествие през тръбичката от оризова хартия и тютюн, през устата ми, надолу по въздухопровода, дробовете, а ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up