Отново беше в студената, мрачна колиба насред нищото. Влагата се просмукваше в костите му, а студа го караше неконтролируемо да трепери. Дори дебелото, вълнено одеяло което похитителите им им бяха дали не бе в състояние да го стопли.
А Екатерина? Тя отново гореше в треска и при всяко поемане на въздух от малките ѝ гърди излизаха такива болезнени хрипове, че той изпитваше желание да завие като ранено животно.
Вече бе изгубил представа за времето. Не помнеше кога ги бяха отвлекли и колко дни бяха изминали от тогава. Помнеше само кога осъзна, че сестричката му е сериозно болна, и че няма кой да ѝ помогне.
Не им бяха давали храна от дни, а тя имаше нужда да се храни, за да придобие сила. Имаше нужда и от вода, но тази която им даваха бе много мътна и той се боеше, че може да е заразена с нещо. През цялото време я притискаше към гърдите си стараейки се да ѝ даде от своята топлина, но и той отдавна бе премръзнал. За да не се побърка и позволи на отчаянието да го завладее ѝ приказваше. Разказ ...