(Без)Делниците на един писател - част 23

– Какво ѝ е? 

– Мисля, че в човешкия свят го наричат “болна”. Означава, че вътре в нея има нашественик, с който тялото ѝ се бори.

– Това не беше ли “бременна”?

– Не, “бременна” е когато вътре в нея расте друг човек. След като е капитулирала доброволно и нашественикът е бил приет вътре с голям кеф, за да я обогати с гените си. Не помните ли оная история със Светия Дух и новата религия?

– Ух! Онова си беше доста страшничко! Ярък пример за нуждата на хората от полово възпитание и промоцията на безопасен секс. И задължителните психиатрични прегледи за всички, които вдъхновено разправят, че общуват с висши сили.

– Ама по-висша от нея накъде?

– На мен пък ми хареса експеримента на татко. 

– А-а, на теб няма да ти хареса! Ти нали тренираш лЪскателства по всяко време на денонощието, кой те знае колко божествен наследствен материал си запратил в кошчето на кенефа заради упражненията си за предмишница. 

– Момчета, работата е сериозна. Ако може да си спестите шегичките по отношение на това кой, с кого и какво върши в свободното си време. Аделина се нуждае от лечител.

– Що бе, Ани? Ти да не се нервиш нещо, че не ти се отвори парашута с нея? Или пък искаш да ревем на умряло, задето не си топнал чушката? “Тук почива мъжествеността на архангела на любовта”. Разправят, че била голяма фурия. Може да не ѝ смогнеш. Остави я на Самаил, той ще я оправи. Отвсякъде.

Дружният смях на групата от ангели беше прекъснат от внезапната поява на острия меч на Анаил и опирането му в гърлото на изреклия провокативната реплика.

– Е, ама по-спокойно с тая чикийка, де! Не съм тръгнал да клюкарствам наляво и надясно, че възлюбената ти богиня си пада малко курволяк. То си е в реда на нещата, веднъж минала през Звезди, как да не ѝ се иска да се върне? Пък ти ще си стоиш за резерва като ти е толкоз акъла. 

– Още една дума и ще ми се наложи да те излежавам, Рафаиле.

– Хубаво. Ама тогаз няма да има кой да ти даде идея какво да правиш. Ако празната ти кратуна не беше заета само от розови фантазии и мокри сънища с червенокосото сладурче, щеше да се сетиш че съм архангел на лечителството. 

Анаил отдръпна хладното, разсичащо реалността острие и го прибра в ножницата му.

– Говори. 

Върховните водачи на небесното войнство се бяха подредили в кръг около набързо устроеното легло, на което Аделина се въртеше и бълнуваше. Крайниците ѝ бяха ледени, лицето- бледо като на мъртвец, а ушите- огненочервени. Сънните ѝ артерии бяха плашещо изпъкнали и пулсираха с някакъв безумно бесен ритъм.

Богинята втори ден бе в плена на треска с неясен произход. Първоначално, след като се върна от срещата със Самаил, тя изглеждаше леко отнесена и никой не ѝ обърна внимание. Все пак бе съвсем характерно за жените да се правят на разсеяни, но същевременно да кроят грозни планове как да отмъстят на мъжете си, задето са забравили петата годишнина от първата им съвместна покупка на тоалетна хартия, примерно. Внезапна тревога обаче обхвана светлите войни, когато Майката на Светлината се отпусна на трона си и се свлече от него в безсъзнание, като не реагираше на никакви дразнения, включително и болкови, за които с голямо усърдие се погрижи Анаил, зачервявайки страните ѝ с няколко яростни шамара.

И сега, нарастващият страх от неизвестността караше братята по рождение и съдба да ръсят какви ли не щуротии, за да притъпят натрапчивото усещане за надвиснала беда.

– Имаш два варианта, архангеле. Единият е да викнеш смъртна лечителка, която да я прегледа и изследва и според изводите, които си направи, да предложи лечение. Обаче предвид факта, че става въпрос за смъртна богиня, този не е особено приемлив. Много вероятно е да е пипнала някоя незнайна божествена болест. Тогава единствените, от които може да търсиш съдействие са нашите. Не ми се вярва да са много отзивчиви. Все пак те ни я натресоха. Е, има и още един, обаче въобще не ми се нрави перспективата му.

– Ще направя всичко, стига да знам че има шанс да ѝ помогне. Та тя може да умре! Заслушайте се. Чувате ли тропота на познати копита? Да, да, една доста нашумяла напоследък банда от четирима е на път към поредното си бляскаво представление. Последният път обещаха, че ще ни отвеят главите като дойдат пак. Склонен съм да им повярвам. 

– Вещица. Но не коя да е. Трябва ти върховната. И Самаил, разбира се. Той е последният, с когото богинята е общувала преди да се срине. Ако е божествена болест, при него също е възможно да се проявят признаци. Все пак най-близкото до бог същество в нашия свят е той. Макар да е пример за това, че може да си останеш пълен кретен, въпреки че разполагаш с огромна мощ.

– Разбирам. Е, ще се видим след малко. Гледайте да не започвате шоуто без нас!

Анаил отвори портал към Тъмното царство и след нищожно кратко време пристигна на местоназначението си. За негово голямо нещастие, завари брат си в спалнята му в поза, достойна за уменията на многогодишен майстор и инструктор по Кама-сутра, постигнал върховната нирвана в изкуството на удоволствието. От свободните от плът места надничаха три глави на създания от неопределима немъртва раса, както и пол.

– Самаил, въпросът е спешен. Ако ти е възможно, би ли отложил изследването на чужди телесни отвори отблизо и проявил малко благоприличие в присъствието на архангел? Нуждая се от помощта ти.

– Нима? Нещо взе да ти става навик. Последния път завърши с издигането на една безразсъдна истеричка до най-висшата позиция във Вселената. Сигурен ли си? Кой знае какви ще ги надроби следващия път?

– Знаеш ли, че в твоята компания всяко уважаващо себе си чувство за хумор си облича новите дрехи, слага си бял чаршаф на главата и покорно потегля към гробищата. Защото опитите ти да бъдеш остроумен са професионален убиец на добрия вкус. Не съм в настроение за каруцарските ти шеги. Аделина е тежко болна. Нямаме представа какво ѝ е и как да ѝ помогнем. Възможно е и ти да си заразен със същото, понеже се разболя веднага след срещата ви.

– Освен да ме обвиниш и за глобалното затопляне и за сблъсъка на Андромеда с Млечния път.

Самаил отстрани от себе си съществата и се облече експресно, давайки им ясен знак да се омитат начаса.

– В каквото и да бъдеш обвинен, все ще е малко, но не съм тук за да се караме. Нужни сте ми двамата с Маргарита.

– Баба Кашлица е напълно автономен организъм. Дал съм ѝ правомощия да вилнее където и както пожелае. Нямам власт над епидемиологичната ситуация, която причинява.

– Не се опитвай да се изплъзнеш! Ако до няколко минути не ви заведа при Лина, ще се наложи да си припомниш някой и друг трик с меча, защото смятам собственоръчно да те обезглавя. И двамата знаем, че между вас се е случило нещо, довело до този рязък срив във здравето ѝ.

– И ти вместо да я удушиш като един вживял се в ролята си Отело, си решил да браниш честта си като проявиш глупостта да ме извикаш на дуел. Сериозно, Ани. Порасни най-после!

– Поискай каквото и да е, Самаил! Отчаян съм, разбираш ли? Аделина…

– Аделина та Аделина! Вместо да я награбиш както си му е реда и да свършиш работата, възложена ти от Дъртия, ти се правиш на обиден и я оставяш да идва при мен и да ми вдига кръвното. Е, и някои други части от тялото, но както и да е. Моля ти се, вземи се в ръце!

– Този въпрос ще го обсъдим след като я спасим. Защото има голяма вероятност да не оцелеем до утре ако не успеем.

– Добре, добре! Ще дойда. Остава само и тя да е съгласна.

Но преди дори да щракне с пръсти, Баба Кашлица се появи в цялото си великолепие, обвита от газ с мирис на развалени яйца.

– Ще извинявате, чеда мои. На разтоварваща диета със запъртъци съм. А пък ми свършиха съчките да си напаля огън и да си сваря нова отвара против газове.

– Може да ни спестиш подробностите относно чревните си драми, Маргарита. Имаме нужда от теб.

– Поправка, Бабо. Тоя превтасал Ромео тук се нуждае от теб. Аз ще стоя отстрани като неутрален наблюдател.

– Абе тъй като ви гледам, май и на двамата душичките не са си на мястото. Една и съща вихрушка ще да ги е завъртяла, ама да видим. Водете ме!

Баба Кашлица, Самаил и Анаил се пренесоха в Небесното царство със скоростта не просто на мисълта, а на оная мисъл, дето те тласка да вложиш средствата от продадената си семейна къща в правене на пари от въздуха, оказвайки се впоследствие единствено с пръста в устата си.

– Приветствия на най-светлите от светлите! Господ здраве да ви дава… не, чакай, май трябва да обновим репертоара. Светлата богиня да ви напътства…

– И ти да не страдаш от недостиг на проклетия, дърта вещице! Радваме се да те посрещнем, още повече ще се зарадваме като те изпратим!

– Рафаиле, ти си прекрасен пример, че от всяко дърво свирка не става. Щото от теб се е получил един пословичен кавал. Ама не съм дошла да любезнича. Дайте да видим какво ще струваме с тая покорителка на мъжки сърца тука.

Баба Кашлица разпери ръце над Аделина и започна ритмично да ги движи сякаш я сканираше мислено. През това време шепнеше нещо напълно неразбираемо в дълбок транс.

В такова мистично обследване на болната богиня мина неизмеримо количество време, докато накрая Баба Кашлица не отвори очи и не заключи мъдро:

– Трябва ви много лед. Както и да викнете Оня с най-алармиращата във Вселената простата. Обаче нямам намерение да го приветствам лично като се върне от отпуската си, понеже имаме неуредени сметки с него. Последния път като реши да си играе на птички и пчелички с хората, жезъла на вечната му светлина не успя да се издигне в положение на готовност за благославяне. Не че се хваля, ама имам мъничък принос за туй фиаско. Кой друг може да претендира, представяйки твърди доказателства… е, може би “твърди” не е най-подходящата дума в случая, но че е взел мъжката сила на Господ? Той си го заслужаваше, де. Коцкарът ми се пробва, ама аз бях решена да напредвам в кариерата. С дете на ръце едва ли щях да успея да се превърна в Баба Кашлица.

– Не желая да узнавам повече подробности. Какво ѝ е?

– Нищо особено. Човешкото тяло е в конфликт с божествената искра у нея. Затова един вид се сварява отвътре. Нужно е някой или да я изкара от там, искрата имам предвид, или да ѝ дари безсмъртие, за да възвърне вътрешното ѝ равновесие. У нея има страшна сила. Да не говорим какво бушува в главата ѝ. Вие двамцата не е лошо да се разберете по мъжки и да не мътите излишно ума на момичето. Щото също имате пръст в тая болест.

Анаил хвърли гневен поглед на Самаил, който на свой ред му демонстрира с неприличен жест, че може да се самообслужи анално с по-голям успех, отколкото да го победи в дуел.

– Страхотно! След като вече знаем как да ѝ помогнем, мисля да се връщам към някои доста по-приятни занимания от вдишването на един и същ въздух с вас, импотенти такива. Ще взема да прихвана от кретенизма ви, после и Баба Кашлица няма да може да ме спаси с отварите си.

– Не бързай толкова, Самаил! Много време мина от последния ти отчет пред мен и както виждам, има доста какво да обсъдим. Не стига, че замалко да уморите приемницата ми, ами и Заветът ми сте го изхвърлили на бунището. Къде е внукът ми? Къде е официалното единение на Мрака със Светлината? И защо вие двамата, Анаил и Самаил, така сте оплескали всичко, че ме е срам да ви нарека свои синове? А ти, Маргарита, къде си мислиш че отиваш?

Цялото множество замря пред внезапната поява на Сътворение, последван от своята половинка Хаос, която охкаше и ахкаше, оглеждайки отвсякъде трескавата Аделина. След което разпери ръце за прегръдка пред ангелите.

– Слънчицата ми, миличките! Не знаете колко ми липсвахте! Обаче татко ви е прав. Едно божествено зачеване не може да свършите като хората! Нищо, мама се върна. Време е да проведем някои доста неудобни разговори с вас двамата, Ани и Звезди. О, Марги! Голяма фенка съм ти! Дай пет!

Баба Кашлица покорно подаде ръката си в отговор на плесването на Хаос и зачака развоя на събитията.

 А някъде далеч, в своята откъсната от цивилизацията пещера, една звездна четворка за пореден, но със сигурност не за последен път започна приготовленията за най-новата си, ярка и запомняща се изява. По калдаръма на времето и пространството задрънчаха конски копита…