– Каква изумителна нощ! Ароматите на пролетта, топлият тих ветрец, тишината на този единствен миг…
– Равноденствие. Нарочно ли го избра, Аделина?
– Не, Ани. Тялото ми го избра. Следващите двайсет и четири часа ще бъдат най-благоприятни за осъществяване на тайнството на живота.
– Не разбирам мен защо ме извика. Ако очакваш да ви светя…
– Самаил, изобщо не се надявай да се измъкнеш както преди! Но твърде много се разприказвахме…
Аделина се остави на пулсиращото вълнение да завземе напълно тялото ѝ. От сърцевината му започнаха да изригват на тласъци огнени потоци, които повишиха телесната ѝ температура много над границата, която човешкото тяло би понесло. Но нейното безмъртно вече бе напълно неуязвимо към температурните колебания. Затова просто се нажежи до червено и засвети, като че бе пещ, в която се закалява стомана. Сиянието ѝ туптеше в синхрон с биенето на сърцето, което се учестяваше все повече и повече, докато накрая не избухна в ослепителен блясък. Когато постепенно светлината уга ...