(Без)Делниците на един писател- част 26

– Яркочервените корени вече започват да си личат твърде много. А заради бавното зарастване на кожата още дълго няма да мога да се боядисвам. Ако сложа перука, веднага ще се забележи. Но ако ходя с качулки ще възникнат още повече въпроси. Какво да сторя?

– Поискай помощ от вещица. Нека измайстори илюзия за старата ти коса.

– Магия? Не си сериозен. Негова Мрачност веднага ще надуши измамата. Не ми се мисли как ще ме накаже този път.

– Тогава остани още тук. Никой не е тръгнал да те гони. Управлението е твърде заето с подготовката за раждането на богинята. Знаеш ли, че ще роди не един, а двама наследници наведнъж? От двама различни бащи. 

– Не се и съмнявам. Тя обича контрола, а какъв по-умел ход да го упражнява от този да роди дете и на Самаил, и на Анаил? Мирът е гарантиран, Светлината и Мракът са в съюз в името на добруването на невинните души и възпитанието им, за да пораснат пълноценни богове. Гади ми се от тях. 

– Споделям мнението ти. Не съм си и представял, че ще ударим подобно дъно. 

– Може би ще имаме още един шанс за действие. Опасявам се обаче, че ще е последен.

– Ти не си се възстановила напълно. Твърде рисковано е.

– За теб е повече. Като предводител на небесното войнство стотици очи са насочени към особата ти. Аз съм просто ранена вампирка, оставена на милостта на Светлината. Никой не си интересува какво ще се случи с мен.

– Много добре знаеш, че си доста повече от обикновена. 

– Е, и? Цял живот съм се срамувала от своята различност, криела съм я от страх да не ме елиминират и когато станах достатъчно силна за да я отстоявам изведнъж се оказа, че съдбата ми изначално е била друга. Тя дойде от никъде и получи всичко наготово. Открадна ми живота, Михаиле. Нейното настояще бе отредено за мен, но тя ме ограби. После оплете в мрежите си един от вашите, но това не ѝ беше достатъчно. Вмени емоции на Черния Властелин, но отново не ѝ стигна. Принуди ме да моля за пощада светлите. Миналото ми беше ужасяващо, бъдещето също не изглежда никак розово. Но поне още имам шанс да се преборя за възмездие. А заедно с това и да ти върна услугата. 

– Няма да ти го позволя. Приеми го. Няма да се погубиш докато аз съм на пост.

– Защо изведнъж започна толкова много да ти пука за мен? Допреди погрома ме презираше, като че бях боклук по подметките ти. Но се загрижи след като садистичния ти брат ме скалпира. Това някаква извратена форма на омраза ли е? Защото съчувствието ти е унизително за мен.

– Елена, единственото което презирам повече от лицемерието е коравосърдечността. На нея никога няма да бъда способен. Но грехопадението, помрачаващо Светлината, трябва да бъде прочистено. Предполагам, по този въпрос сме единодушни.

– Напълно. Кога се очаква раждането?

– Лятното слънцестоене. Рафаил предрича да е тежко, поради двуплодната бременност. С усложнения, налагащи оперативна намеса. Веднага след него, докато двете царства са в щастлива еуфория, ще бъде подходящо да предприемем действия.

– Много добре! Михаиле? 

– Кажи, Елена.

– Изпитвал ли си някога угризения? Съжалявал ли си за нещо?

– Да. Че атентатът срещу Самаил се оказа неуспешен. Допуснахме един пропуск и виж докъде стигнахме. Всеки ден ни грози нов Апокалипсис. Разбираш ли, никой около мен не разсъждава трезво. Толерантността на глупостта е убила рационалността и у ангелите, и у боговете. Размерите на бедствието са грандиозни. Но ти знаеш, има ли гноясала тъкан, най-доброто решение е да се реже до здраво.

– Мисля, че ти ще останеш единствения от Светлите, когото ще продължа да уважавам след като извоювам полагащото ми се.

– Ще ти бъда съюзник, докато моралният кодекс на Светлината ми го позволява. След това, само Безкраят знае…

– Благодаря ти.

– И аз на теб. Време е да вървя, обаче. Днес е събранието, на което ще се прогласяват новите териториални граници между Небето и Преизподнята.

– Не се и съмнявам, че Самаил ще отстъпи част от своите земи като компенсация за стореното от нас. Жалко е да го гледаш как лази в краката ѝ само, защото толкова силно е хлътнал по нея. Отвратително!

– Не само заради това. А и като залог, че синът му ще има право да претендира за Небесния престол. 

– Хайде, върви. Вече се задържа при мен подозрително дълго. Ще има въпроси.

– Щом се освободя, отново ще дойда. Обещавам.

Елена се усмихна и помаха на архангела, който вдигна своята ръка и също се усмихна, но доста по-смутено в отговор и пое към централната крепост на царството. Там Аделина и останалите вече бяха заели местата си на кръглата маса и търпеливо очакваха появата на Михаил за да започнат съвещанието.

– Приветствия на най-светлия от светлите! Добре дошъл, Михаил! Моля, заповядай!

– Ваша Божественост ме ласкае. Ако позволите, бих дал съвет да се въздържате от подобно поведение. То не е част от нашата традиция и не смятам, че е уместно. Един е Творецът и той е най-светъл от светлите. Ние, неговите творения не сме достойни да бъдем сравнявани с Великата сила на вечната светлина.

– Моля за извинение ако съм те обидила! Ще споделиш ли с нас как върви възстановяването на ранените?

– Може би имате предвид някого по-специален. 

– Хайде да не си играем на гатанки, Михаиле. 

– Тя е добре. По-добре. Но моли да ѝ предоставим убежище. В замяна предлага услугите си в помощ на възстановяване на разрушенията. Вампирите ще я подкрепят.

– Любопитно, но недостатъчно. Нужно е разкаяние. Чистосърдечно признание от нейна страна, както и да понесе определено наказание, наложено ѝ от прекия ѝ ръководител. Самаил?

– Наказанието е лишаване от безсмъртие. Без право на замяна. Предлагам същото да бъде отредено и на съучастника ѝ. Аделина?

– Справедливо е. Ти какво мислиш по въпроса, Михаил?

– Не е в правомощията ми да коментирам заповедите на висшестоящи. 

– Нима? А в правомощията ти ли е да извършваш предумишлени убийства на владетели?

Архангелът пребледня като платно за части от секундата, но бързо се овладя и напълно невъзмутимо отговори:

– Не знаех, че целта на днешното ни събиране е обвинителен процес. В такъв случай желая да се възползвам от правото си на защитник.

– Прекрати тоя цирк, Михаиле! Имам твърди доказателства за вината ти. Както за стрелбата по Самаил, така и за свалянето на щита на царството. Единствената защита, която ще получиш е моята. Но за да я заслужиш, трябва да ни споделиш мотивите си. 

– Станала е грешка. За голямо мое съжаление, не мога да откликна на молбата ви. Невинен съм, но ще се подчиня на волята на Ваше Величество. Ако желаете, наредете изпълнението на присъдата. Но няма да ме принудите да говоря неистини.

– Възхитително! Фанатизъм в най-чистата му форма. Аделина, ако позволи Ваша Божественост, бих желал аз да проведа няколко разпита с този провинил се вестител. Има голяма вероятност да получим някои отговори.

– Разбира се че не, Самаил! Налице е конфликт на интереси. Бих поверила разпитите на една единствена личност, за която съм сигурна че е напълно безпристрастна. Сътворение. 

Михаил присви яркосините си, идентични на Самаил очи в отговор на предизвикателните зелени пламъци на Аделина. Това беше поглед на хванато в капан диво животно, което вече се е примирило със съдбата си и очаква търпеливо края си. 

Богинята изпита необяснимо силна жалост към него. Беше ѝ ясно, че е заради емоционалната връзка с Анаил, който бе съкрушен от предателството на брат си. Но пък Самаил съвсем искрено го ненавиждаше, а с него Аделина също споделяше всичките си мисли и чувства. Очевидно, не и тези.

Затова и богинята, която в своето особено положение бе станала още по-чувствителна и емпатична към околните, реши да се смили над архангела като го изправи лице в лице със собствения му баща. Защото деянията му както и замисълът за тях бяха плод на хилядолетна назряла обида към Всеотеца.

От друга страна, Аделина усещаше че ще се случи нещо много лошо. И макар да бе установила потенциалните виновници за бъдещата трагедия, нямаше яснота какво точно зло я очаква. Може би заради бъдещото майчинство, може би заради безценните съкровища, които растяха и се развиваха в утробата ѝ с невъзможно бързи темпове, тя бе възприела Михаил не като престъпник, а като нуждаещ се. А за нуждаещите се бе готова да даде и душата си. Щеше да стори и невъзможното, за да го спаси. Макар да не личеше отсрещната страна да споделя ентусиазма ѝ.

Случаят с Елена бе по-различен. Аделина чувстваше, че мотивите ѝ са лични, но нямаше представа как да стигне до сърцевината им. Най-подходящо в момента ѝ се стори да предприеме всяващи смут действия като обяви скандално тежко наказание и за двамата, за да ги провокира към активни действия. Самаил се погрижи да изглежда съвсем достоверно, макар Анаил да се изказа категорично против. Все пак, бременната богиня се превръщаше в лесна мишена, чиято сигурност в момента бе абсолютен приоритет.

И така, жребият беше хвърлен. Картите- раздадени. Въпреки че е изключително трудно да играеш, когато загубата ти е предизвестена, Михаил и Елена щяха да направят всичко възможно да изгубят по най-бляскавия и запомнящ се начин…