(Без)Делниците на един писател- част 38

– Ще я убия! Ти ще я съживиш, за да я убия отново! И отново, и отново!

– Няма смисъл, Самаиле. Нищо не можем да сторим. 

– Я ми припомни, Анаиле, кога двамата с теб се превърнахме в глупаци? Кажи ми, какво не сме направили заради нея? Дори аз преглътнах гордостта си в името на това да се почувства цяла, за да възвърне увереността си в собственото могъщество. А как постъпи тя? Заряза ни най-безцеремонно, докато сме напълно обезоръжени. И то от самата нея. За мен това е висша форма на предателство.

– Не разбирам, защо си учуден. Сякаш не ти е известна импулсивността ѝ…

– Естествено! Само тя има правото да е безумна авантюристка и да повлича целия свят в бездната, когато затъне до шия в собствените си…

– Но го върши с неподражаем стил, нали?

– Фен номер едно на огнената катастрофа Аделина.

– Сякаш ти не си! Трябва да я открием.

– Ама моля ти се! Все едно си нямаме други занимания между Апокалипсисите, които се налага да предотвратяваме!

– Начинът да я намерим и върнем е само един.

Самаил се усмихна мрачно, след което отговори на брат си:

– И без това ми бяха залипсвали циничните му мъдрости.

Мракът и Светлината, обединени от обща цел, се материализираха пред Дървото на Живота, където Разрушение с интерес наблюдаваше незатворения портал, през който Аделина беше преминала. Редувайки цъкане с преглъщане на високо градусовата течност, с която бе зает бокалът му, сякаш излят от вълшебна обтекаема вода, той въздишаше смаяно. Когато Самаил и Анаил се появиха, той се обърна към тях в привичния си духовит стил:

– О-о-о! Многоуважаемите ми любими разгневени мъже. Каква буря ви води отново при мен?

Самаил отговори със заплашителен тон:

– Пробвай да познаеш от три пъти.

Разрушение, с престорена замисленост погали брадата си, след което щракна с пръсти.

– Любимата ви жена направи нещо безразсъдно? 

– Направо ти се чудя как успя!

– Самаил, момчето ми, сарказмът не може да скрие безсилието ти. Но е напълно разбираемо. Богините сами решават какво, с кого и как. Не го играй “прелъстен и изоставен”. Сам си си виновен, че си свалил гарда си и си ѝ позволил да ти се изплъзне.

– Чичо, Аделина е в друго измерение. Ще бъдеш ли така добър да ни кажеш в кое точно? Имаме причина да вярваме, че разполагаш с нужната информация.– опита се да се намеси Анаил.

– Че защо да ви помагам? Толкова е забавно да ви гледам такива… влюбени и загубени…

– Защото ако нещо се случи с нея, вечността ти ще стане още по-забавна. Или поне за мен. Даже още сега ще се погрижа приготовленията да започнат.

Самаил стисна юмруци и от тях заизлизаха искри и черен дим, който се уви като огромна змия около Разрушение и му спря въздуха. Лицето му за миг стана опасно мораво.

– Добре, добре! Никакво чувство за хумор нямате, значи! А уж сме кръвни роднини… Тя е при драконовите искри. Спомена нещо за видение, в което я зовяли при себе си.

Самаил с театрален жест плесна челото си, затваряйки очи сякаш от рязко пронизала го болка.

– Как от толкова светове избра най-опасния! Анаил, ти да си чувал някой бог да се е върнал от там и да разкаже, след като е дръзнал веднъж да се изправи срещу тях?

Анаил, с широко отворени очи, сякаш все още неспособен да се опомни от чутото, поклати отрицателно глава.

– Е, хайде сега! Имайте малко вяра в момичето! Може пък да решат да не я изпепеляват… цялата.

– Много обнадеждаващо, няма що!

– Е, Звезди, вярно че драконите са непредвидими, но пък и тя има с какво да ги удиви. Дори и аз съм склонен да призная, че за пръв път от цяла вечност съм наистина впечатлен. Ударили сте десетката, момчета.

– При други обстоятелства, бих бил искрено щастлив от констатацията ти. Обаче, имайки предвид малкия проблем с разрушаването на реалността ни докато стоим тук и обсъждаме уникалността на това летящо бедствие, наречено Аделина, искам да дам предложение. Да се връщаме в царствата си и да се заемаме с делата си, докато всичко безвъзвратно не е отишло по дяволите!

Самаил забеляза разширяващата се над тях черна дупка и се обърна към разтревожения си брат, после към Разрушение:

– Гледай да я посрещнеш подобаващо като се върне.

– Нямаш грижи, племеннико! Само най-доброто за такова сладурче! 

Мрачният господар му хвърли унищожителен поглед когато Разрушение облиза замечтано и заканително устните си, след което заедно с архангела на любовта се разтвори във безвъздушното пространство.

Докато траеше “милият семеен разговор” на тримата мъже, богинята разучаваше с трепетно любопитство света, в който беше попаднала. Тук цареше непрогледна нощ, осветявана единствено от огнените реки разтопени скали, които течаха покрай вече застинали такива. Черни, безжизнени камъни и артерии от лава. Танцуващи тайнствени отблясъци и неясни звуци. Един по един, от заслона на сенките излязоха поне десетина внушителни дракона. В очите им блещукаха хищен интерес, но и явна доминация над новодошлата. Ноктите им бяха разперени и готови да се вкопчат в плячката всеки момент.

Те скъсиха за немислимо кратко време дистанцията с Аделина и се заизвиваха около нея, докосвайки я едва едва с люспестите си тела и опашки. Летателните им умения бяха възхитителни. Кръжаха край нея в абсолютен синхрон, без да се сблъскват помежду си. Сякаш “опитваха” от нея. Подушваха я. Опознаваха я отблизо по свой собствен начин.

Усещането за Аделина бе ледено студено и противно влажно. Очевидно бе, че влечугите са привлечени от излъчваната от нея топлина, дължаща се на вечния двигател на Божествената искра в нея. Но защо те не бяха тъй топли, след като също съдържаха в себе си първичния огън?

След няколко подобни обиколки, сякаш задоволили напълно любопитството си, митичните същества се приземиха и застанаха в кръг около богинята. Напред излезе един от тях, с изумрудени люспи и заговори на мисловен език:

“Доста бързо и лековерно откликна на повика ни, богиньо. Никак ли не се боиш?”

“ Че защо? Нали вие се нуждаете от мен? Свикнала съм като ме помолят учтиво, да отвръщам със същото.”

“Смела си. Но и другите преди теб бяха, а както виждаш, освен теб никой не е останал да сподели впечатленията си. Не обичаме натрапниците.”

“И какво? Примамвате тук богове, за да ги унищожавате? Доста еднообразно занимание. Сигурно ви е много скучно да практикувате едно и също хилядолетия наред. Добре, нямам против. Изгорете ме, за да вземете болката ми. Но друго нищо не ще получите от мен.”

Драконите се спогледаха, след което обърнаха жълтите си очи към нея. Изумруденият проговори отново:

“Предложението ти е интересно. Но ние имаме нещо друго предвид.”

Внезапно, съществата отново се издигнаха във въздуха и предприеха атака срещу Аделина. Един се спусна към нея с разтворени нокти, друг я перна с опашката по гърдите така, че тя полетя назад, трети я шибна с камшичен удар по гръбнака и тя замалко да се свлече на колене, но главоломно нарасналия от изненадващото нападение гняв я удържа и тя се приземи ловко на краката си, след което на свой ред оформи набързо огнени кълба, с които да противостои на противниците. 

“Играе ви се, а? Само че който се заиграва с мен, спазва моите правила!”

Богинята се забави за малко по-дълго от един миг, в който между ръцете ѝ се роди пурпурна вълна от мощна енергия, отблъскваща с колосалния си заряд всичко по пътя си. Драконите се оказаха точно там и бяха пометени като прашинки.

Групата огнедишащи влечуги разтвориха пастите си и избълваха яростни пламъци, но Аделина им отговори с щит от преплетени светлина, мрак и пламък. Така че, само след една мисъл, усилията им се превърнаха в обикновен синкав дим. И вече нямаха нито силите, нито желанието да опитват следващ удар.

Изумруденият, с горящ от възхита поглед, заговори отново:

“ Ти не си като другите. Нещо повече си.”

“ Да речем, че е така. Тук съм за искрите.”

“ Значи вече можем да поговорим.”

Десетимата се отдръпнаха, сторвайки ѝ път и тя пристъпи напред. Зад тях, в цялото си великолепие, стоеше тихо и гордо много по-голям от тях, разкошен черен звяр с очи от кехлибар. Той, за разлика от другите, проговори с мек, кадифен глас на нейния собствен език:

– Значи търсиш Божествените искри?

– Едва ли съм първата, съдейки по самочувствието на биячите ти. Но със сигурност ще бъда последната, защото ще ми ги дадете.

– Нима? Обикновено “гостите” ни не са чак толкова самоуверени. И със сигурност никой не се престрашава да ни нападне.

– Аз не съм като другите. А и вие започнахте първи.

– Въпросът е чий удар ще е последен.

– Ако ще предлагате сделка- давайте! Ако искате да ви наритам задниците, моля! Толкова отдавна не съм се отдавала на разрушения и гибел…

Зелената отрова в очите на Аделина се разигра не на шега и старшият дракон веднага го забеляза.

– Да бъде както желаеш. Но първо ще те подложим на изпитание. Трябва да избереш, кого от нас да убиеш.

Аделина скръсти ръце и се усмихна снизходително.

– Това е адски тъпо. Няма да го направя. Не, защото не мога. Аз съм богиня и не убивам току-тъй само, защото някакви напълно непознати агресори са ми подхвърлили подобна безумна идея. Не и ако няма пряка опасност за моята или тази на света ми цялост.

Черният дракон кимна.

– Божествените искри са сила, която се предава чрез кръв. Не се даряват доброволно, а само чрез смъртта на приносителя си.

– Лъжете. Виждала съм приносителка да умира и нищо не се случи с искрата ѝ. Не я получих. Те-двете, угаснаха заедно. Затова и няма да извършвам престъпление срещу Живота като участвам в извратената ви игра, изпитание или както там го наричате.

Черният пак кимна.

– Умна си. Което е още нещо, на което ставаме свидетели за пръв път. Предшествениците ти бяха арогантни, но достатъчно глупави, за да се поддадат на провокацията. Е, може и да ги получиш. Ако издържиш…

Изведнъж пространството наоколо се промени рязко. Скалите се разтрошиха на прах, реките от лава замигаха в цялата гама на огъня и във въздуха се появиха искрящи като звезди, миниатюрни частици.

– Невъзможно е просто да ги вземеш. Трябва да ги приемеш в себе си. Всичките.

Аделина пристъпи към пулсиращия вихър от първична светлина. Дъхът ѝ замря, реалността и твърдта под земята ѝ завибрираха, но вместо да затваря очи с боязън, тя ги отвори радостно и разпери ръцете си така, сякаш нея я понася обожаващо я множество от милиарди души. По тялото ѝ се разля благодатна топлина…