- Ти ми даваш повече, отколкото аз на теб. Чувствам се малко така, нали знаеш... Разбираш ли ме? - той я гледаше с неразбиращи очи, а тя се взираше в неговите със своите, обърканите...
- Аз няма да те накарам да правиш нещо на сила. Никога! Ти си свободна да си с него, свободна си ако искаш да си с мен. Аз нямам думата, нямам право да съм егоист. - той отново не я беше разбрал. И как да я разбере. Самата тя не знаеше какво иска, какво чувства, какво да очаква от тази връзка. Не искаше да задълбава навътре във чувства - вече беше потънала твърде надълбоко в една друга връзка. Просто искаше да му каже: "Без сантименталности, без подаръци, без чувства!" Не знаеше как да му го каже. При всички случаи щеше да прозвучи така: "От този момент ти си ми на повикване; само когато се нуждая от теб, така, физически, не емоционално."
Но нима това бе тя? Тя ли се беше превърнала в това безскрупулно и арогантно същество? Тя, която мечтаеше за чиста и безсмъртна любов, която вярваше до последно, че ще ...