Внимателно ме изряза от картон.
Нарисува ми очи, носле и усмихната уста.
На главата ми постави кичурче от своята коса.
Уши ми дрешки и мънички обувки на краката ми обу.
И когато свърши с мен, си отиде без дори да кажеш чао.
А аз останах там
… забравен…
… сам…
с другите ти кукли.
(ВНИМАНИЕ!
Знам, че е глупаво. Аз ако попадна на нещо такова, вероятно ще му пиша 2. Но понякога има неща, които просто искат да бъдат казани. Тази простотия не ме оставя да заспя. Ето, казах го, сега дано заспя. А вие пишете каквито оценки решите. Няма да се сърдя.
ЛИД)