Безкрайно пътуване из красивия град
1.7K
0
1
1 min reading
Безкрайно пътуване из красивия град
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който изглеждаше като посипан със сребърен прах. Един съвесем друг град, един пуст град, но много красив и някак дружелюбен...Той я викаше и тя го чу.Качи се в колата си, пусна любимото си радио и се заслуша...тя обичаше ритъма, животът и лишен от музика...тя не би могла да си го представи, ритъма сякаш караше сърцето и да бие. След тази минутка откъсване от реалността тя вече беше решила - пое в посока неизвестна. Покрай нея се меняха различни картини - осветени магазини, светещи табели, улични лампи...като на филмова лента. Беше и хубаво, беше и уютно, в големия спящ град тя се чустваше у дома си, чустваше се разбрана, въпреки че беше сама. Та какво повече можеше да иска?! Скорост, ритъм, свобода...Свободна сякаш летеше, без да мисли за нищо, беше освободила съзнанието си. През отворения прозорец влизаха ситни капчици дъжд, които нежно галеха лицето и.Топъл летен дъжд и пуст заспал град. Сега тя беше господарка на всичко. Пулса и се ускори, тя настъпи педала на газта и се понесе още по бързо, без посока, но сякаш знаеше къде отива; без конкретна цел , но изглеждаше най-целеустремения човек на земята. Светлини една след друга - жълта, червена, синя...погледа и се замъгли, усети че сякаш не гледа през своите очи, а през нечии други...вижда това което досега не е могла да види.Зави и се свят, но не спираше. Напомняше и за детството, когато се въртеше на място и всичко пред погледа и започваше много смешно да се върти...тя се усмихна, пое си дълбоко въздух - беше наистина щастлива, но в следващия миг всички светлини на красивия град изгаснаха. Стана тъмно...и музиката не се чуваше. А защо спря и дъжда? Къде изчезна красивия град...тя погледна надолу и някъде безкрайно далеч съзря мъничка светлинка- дали това не беше нейният красив град?
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който изглеждаше като посипан със сребърен прах. Един съвесем друг град, един пуст град, но много красив и някак дружелюбен...Той я викаше и тя го чу.Качи се в колата си, пусна любимото си радио и се заслуша...тя обичаше ритъма, животът и лишен от музика...тя не би могла да си го представи, ритъма сякаш караше сърцето и да бие. След тази минутка откъсване от реалността тя вече беше решила - пое в посока неизвестна. Покрай нея се меняха различни картини - осветени магазини, светещи табели, улични лампи...като на филмова лента. Беше и хубаво, беше и уютно, в големия спящ град тя се чустваше у дома си, чустваше се разбрана, въпреки че беше сама. Та какво повече можеше да иска?! Скорост, ритъм, свобода...Свободна сякаш летеше, без да мисли за нищо, беше освободила съзнанието си. През отворения прозорец влизаха ситни капчици дъжд, които нежно галеха лицето и.Топъл летен дъжд и пуст заспал град. Сега тя беше господарка на всичко. Пулса и се ускори, тя настъпи педала на газта и се понесе още по бързо, без посока, но сякаш знаеше къде отива; без конкретна цел , но изглеждаше най-целеустремения човек на земята. Светлини една след друга - жълта, червена, синя...погледа и се замъгли, усети че сякаш не гледа през своите очи, а през нечии други...вижда това което досега не е могла да види.Зави и се свят, но не спираше. Напомняше и за детството, когато се въртеше на място и всичко пред погледа и започваше много смешно да се върти...тя се усмихна, пое си дълбоко въздух - беше наистина щастлива, но в следващия миг всички светлини на красивия град изгаснаха. Стана тъмно...и музиката не се чуваше. А защо спря и дъжда? Къде изчезна красивия град...тя погледна надолу и някъде безкрайно далеч съзря мъничка светлинка- дали това не беше нейният красив град?
© По Вал All rights reserved.
