За да усетиш всичко това е необходимо пълно спокойствие и тишина, пълна концентрация...
Гора. Кристално гладко езеро. Тишина.
Лек вятър поклаща тревата съвсем леко.
Потапям ръка във вечно затихналата вода и оставам така за малко. След това си изваждам ръката съвсем бавно. Водата минаваща през пръстите ми издава най-красивия и чист звук. По повърхтността на водата се образуват най-нежните вълни, които си играят със светлината. Поглеждам си ръката... виждам, че е мокра, усещам водата по изсъхналата си кожа. Свивам я бавно усещайки живота, който водата може да даде и се опитвам да се слея с нея. Водата може да покаже колко изкривен може да бъде светът, който се отразява по вълните й.
Поглеждам нагоре към небето и виждам малки бели облачета, играещи си с вятъра в небето. Виждам птица. Чува се само тишина.
Лягам на брега на езерото върху меката трева. Поглеждам отново за миг към небето, след което затварям очи и продължавам да слушам песента на тишината, а тя е толкова прекрасна...
Прекрасн ...