Безпаметност
Видях безпаметността изтупана, облечена във фрак. Видях се и се кръстих : угризение. На агонизиращата ми съвест последният опит, на закъснелите вслушвания глухите призиви. На ума ми нарцистичните прояви – атака и зов...
Аз няма да те поучавам. Нито ще ме чуеш да крещя... Сламените плашила изчадия са. И ги изгарям с последната клечка кибрит. Само не ме проклинай неистово. Вълчият огън в очите ми носещ е... аромати на горско, наесен...
Премълчавам сълзите си, запушвам им порите. Препятствено си обръсвам мехурите – на закърнелите ми желания кората... вената от лявото ти слепоочие търси да срещне разфокусираното ми периферно зрение. Километри жаргонизиране изпитваме по линията на гръбначните си стълбове. И се израждам в цинизми – на съзнанието ми отпадните води...
Мислиш ли, че заслужаваме бичуване с камшици? Или ръждясалите шипове на вината ни са достатъчни? Забили зъби до изгниване в остатъците костен мозък? Остави ме да настръхвам, вегетирайки. Паяжини ми пречат на зрението. И умишлено спрях кръвоснабдяването. Плътта превърнах в маса ледници... сетивността изстина от фригидност и се вряза в последните наченки да се роди любов. Демони лесно се раждат...
И сега я виждам спретната, със тежък грим. Безпаметност. Сред кълбета плътен дим... Косите и прибрани са, а кожата е бледа като маска. Безпаметност. Във фрак облечена. А под фрака – синини...
© Ралица Стоева All rights reserved.
