Безпаметност
Видях безпаметността изтупана, облечена във фрак. Видях се и се кръстих : угризение. На агонизиращата ми съвест последният опит, на закъснелите вслушвания глухите призиви. На ума ми нарцистичните прояви – атака и зов...
Аз няма да те поучавам. Нито ще ме чуеш да крещя... Сламените плашила изчадия са. И ги изгарям с последната клечка кибрит. Само не ме проклинай неистово. Вълчият огън в очите ми носещ е... аромати на горско, наесен...
Премълчавам сълзите си, запушвам им порите. Препятствено си обръсвам мехурите – на закърнелите ми желания кората... вената от лявото ти слепоочие търси да срещне разфокусираното ми периферно зрение. Километри жаргонизиране изпитваме по линията на гръбначните си стълбове. И се израждам в цинизми – на съзнанието ми отпадните води...
Мислиш ли, че заслужаваме бичуване с камшици? Или ръждясалите шипове на вината ни са достатъчни? Забили зъби до изгниване в остатъците костен мозък? Остави ме да настръхвам, вегетирайки. Паяжини ми пречат на зрението. И умишлено спрях кръвоснабдяването. Плътта превърнах в маса ледници... сетивността изстина от фригидност и се вряза в последните наченки да се роди любов. Демони лесно се раждат...
И сега я виждам спретната, със тежък грим. Безпаметност. Сред кълбета плътен дим... Косите и прибрани са, а кожата е бледа като маска. Безпаметност. Във фрак облечена. А под фрака – синини...
© Ралица Стоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много добри творби имаш!За пореден път ме възхити!
-
"Демони лесно се раждат..." Права си, но трябва ли да мразим, затова че не ни обичат, както на нас нис е иска?
-
Ох,Рали...не знам какво да ти кажа...И аз съм се кръщавала Угризение.
Много ми харесва как пишеш,сюжета ти е...като зад завеса,все едно е м/у редовете,като пъзел.Опитвам се да се абстрахирам от емоцията,но при мен е невъзможно
Страхотна си! -
Знаеш ли, Рали, угризението лесно се забравя, защото на никой не му се ходи син...Но е безпаметност, защото друго такова го връща и все не искаме да си го признаем...
Браво! Интересна идея. -
Мисълта ми върви наопаки. Това търсен ефект ли е, като обърната самоирония - отвън - навътре...
(направо можем да подлудим човек ако вземе да ни се върже)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
