„Приятелство” е емоция, прекалено бедна на думи дори...

„Любов” най-често носи повече тъга, отколкото любов и е също така бедно (а и относително) понятие...

Това е нещо много по-различно. Нещо, което никога не съм си и мечтала да открия. Нещо, което повечето средностатистически души на тоя проклет от боговете свят не биха осмислили и на 1/10. Като емоция беше... чиста, изригваше като природно бедствие, но обливаше в спокойствие като нежен полъх. Придърпваше леко крайчетата на устните ми и не ги пускаше... усмивката не слизаше от лицето ми, изглеждах като малоумен идиот пред нищо подозиращите хора около мен. Носеше аромат на гора, пазеща магията на света и историята му хиляди години, изпълваше всяка частица в мен, като екстази...

Нямаше нужда да мисля, нямаше  нужда да се напрягам по никакъв начин. Просто се разливах и черпех енергия сякаш от самия извор, сякаш бях завинаги свързана със самото ядро на Вселената. Издигнах се няколко метра над земята и се носех малко по-високо от всички, грациозна, нежна, свободна!

Това беше нещо толкова не-материално, колкото може да бъде нещо напълно непознато, старо, свещено и богословено... Като тънка, но здрава нишка, която ни свързваше и гледахме през едни очи, дишахме през едни гърди и се радвахме с едно сърце. Нишката беше ярка, оцветена във леко светлосиньо, усещах я като най-нормалното нещо на света – като пъпната връв, която някога ме е свързвала по толкова специален начин със създателката ми...

Ако за понятието „любов” може да се напише цяла книга, за това Безпонятно понятие може да се напише цяла библиотека. Ако любовта е магия, то тя е пълна измишльотина. Безпонятното беше тайната на света, беше самото начало и самия край...

Как да опишеш нещо толкова... чисто и истинско, толкова непознато за човечеството?