Има вечери като тази... Не можеш да заспиш и мислиш за спомени, които са  заседнали в съзнанието ти, усмихвайки се, обаче насълзяваш очи... Спомняш си хубавите мигове с хората, които вече не са до теб, поради безброй причини... Едни заминали в чужбина, други отишли в Рая, а трети просто решили, че няма смисъл вече да споделят радости и болка с теб... Усещаш как съзнанието ти се изпълва с мисли за миналото, бъдещето и най-вече настоящия момент... Чудиш се къде си сбъркал, но не намираш правилната причина... В такъв момент, приятелю, аз винаги си мисля, ако би могъл да живееш вечно, то тогава за какво би живял?! Къде е уловката в това да си безсмъртен, аз лично смятам, че не бих успяла... Всеки ден чуваш и ставаш свидетел на най-различни и лоши неща по света, а всички си мислехме, че с идването на новата година хората ще станат по-добри, гладът и безпорядъкът ще намалеят... а какво се случва... Имаме толкова много мечти, от които повечето сигурно няма да се сбъднат, поради безброй причини... В този миг аз просто си мечтая за един живот, изпълнен с повече радост, усмивки  и добри хора... Явно ще остане само мечта, глупавото е, че някой беше казал, че ако вярваш в мечтите си, те рано или късно ще се сбъднат... Аз вярвах толкова много, до момента, в който осъзнах, че това никога няма да случи, защото различията пораждат омразата...

Диляна Борисова` 
6 януари 2012 г.  00:00h