Aug 1, 2015, 9:24 PM

Билет за никъде

  Prose » Others
897 0 0

Застанах на перона. На земята стоеше полупразният ми куфар. Около мен беше пълно с хора, който чакаха своя влак и с други, които стояха там, за да посрещнат любимия, любимата или някой дългоочакван гост.  Зареяна в мисли, едва чух свистенето от спирачките на пристигащият влак. Спря и отвори врати. Хората слизаха и се качваха с усмивки, а аз стоях там по средата с билет в ръка, билет за никъде. Докато се бях втренчила в нея, чух някой да говори сякаш на мен – Млада госпожице, затваряме вратите, качвайте се. Надигнах глава и видях млад мъж, усмихнат, със сини очи като океан, океан, в който току що потънах. Обзе ме чувство на топлота. – Хайде, бързо, ще ви подам ръка. Протегнах длан към него, билета, който държах в нея падна на спирката, оставайки в моето вчера, а аз тръгнах към своето утре. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...