1.08.2015 г., 21:24

Билет за никъде

906 0 0

Застанах на перона. На земята стоеше полупразният ми куфар. Около мен беше пълно с хора, който чакаха своя влак и с други, които стояха там, за да посрещнат любимия, любимата или някой дългоочакван гост.  Зареяна в мисли, едва чух свистенето от спирачките на пристигащият влак. Спря и отвори врати. Хората слизаха и се качваха с усмивки, а аз стоях там по средата с билет в ръка, билет за никъде. Докато се бях втренчила в нея, чух някой да говори сякаш на мен – Млада госпожице, затваряме вратите, качвайте се. Надигнах глава и видях млад мъж, усмихнат, със сини очи като океан, океан, в който току що потънах. Обзе ме чувство на топлота. – Хайде, бързо, ще ви подам ръка. Протегнах длан към него, билета, който държах в нея падна на спирката, оставайки в моето вчера, а аз тръгнах към своето утре. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...