Биологически наблюдения
Щурецът изсвири последните акорди на прекрасната си песен, бръсна една сълза от окото и свали цигулката. Сега можеше да потърси нещо за ядене, а после да си почине… Освен, ако задаващата се прекрасна вечер не го накараше да съчини нова мелодия…
Паячката внимателно метна на пътеката примамливата нишка. Лъскава, красива, притегляща…
Щурецът спря и се залюбува на нежната красота. После видя втора бисерна нишка, трета…
И не усети как нишките се сплетоха, паяжината го обгърна и прикова…
Паячката огледа голямата и вкусна плячка. Сетне заби жилото си – като хирург, умело и точно. Щурецът хем остана жив, хем се превърна в голяма консерва.
Сега щеше да има храна и за паячката, и за децата й…
Е, ако тоя глупак скоро се свърши – ще улови друг отнесен певец…
Закон на природата – наивните изхранват хитрите…
хххх
Орелът е фактически хищна кокошка с птичи мозък. Носи се високо над земята, убеден, че е нейн властелин, търси слаба плячка, заплашва с вида си и напада внезапно.
Понякога дори рискува – види ли задрямала мечка, налита и я клъвва по задника. Мечката се почесва, понякога се изправя, дори изревава страшно…
Но орелът гордо е отлетял и се любува на образа си в реката…
Макар мечката понякога да скача внезапно и… Докопа ли царя на въздуха, само перушина показва къде е била срещата им…
А се случва орелът да види нейде в гората заспалия дракон…
Древно страшилище, потомък на някогашните грамадни чудовища, обичащ да спи хилядолетия.
И не обръщащ внимание на закачките на някаква си небесна кокошка…
Само понякога драконът се разбужда и полита за плячка. Нужна му е храна.
А останалите животни предпочитат да се сврат в дупки, хралупи, пещери…
Защото драконът трудно заспива. И останалите знаят - чакат ги интересни и напрегнати столетия…
© Георги Коновски All rights reserved.
