Щурецът изсвири последните акорди на прекрасната си песен, бръсна една сълза от окото и свали цигулката. Сега можеше да потърси нещо за ядене, а после да си почине… Освен, ако задаващата се прекрасна вечер не го накараше да съчини нова мелодия…

Паячката внимателно метна на пътеката примамливата нишка. Лъскава, красива, притегляща…

Щурецът спря и се залюбува на нежната красота. После видя втора бисерна нишка, трета…

И не усети как нишките се сплетоха, паяжината го обгърна и прикова…

Паячката огледа голямата и вкусна плячка. Сетне заби жилото си – като хирург, умело и точно. Щурецът хем остана жив, хем се превърна в голяма консерва.

Сега щеше да има храна и за паячката, и за децата й…

Е, ако тоя глупак скоро се свърши – ще улови друг отнесен певец…

Закон на природата – наивните изхранват хитрите…

хххх

Орелът е фактически хищна кокошка с птичи мозък.  Носи се високо над земята, убеден, че е нейн властелин, търси слаба плячка, заплашва с вида си и напада внезапно.

Понякога дори рискува – види ли задрямала мечка, налита и я клъвва по задника. Мечката се почесва, понякога се изправя, дори изревава страшно…

Но орелът гордо е отлетял и се любува на образа си в реката…

Макар мечката понякога да скача внезапно и… Докопа ли царя на въздуха, само перушина показва къде е била срещата им…

А се случва орелът да види нейде в гората заспалия дракон…

Древно страшилище, потомък на някогашните грамадни чудовища, обичащ да спи хилядолетия.

И не обръщащ внимание на закачките на някаква си небесна кокошка…

Само понякога драконът се разбужда и полита за плячка. Нужна му е храна.

А останалите животни предпочитат да се сврат в дупки, хралупи, пещери…

Защото драконът трудно заспива. И останалите знаят - чакат ги интересни и напрегнати столетия…