Тревожни мисли ме налегнаха... Откак бат' Кръстьо каза, че ще ни забранят да си пием биричката на теферич, сън не ме лови.
Какви времена! - и последното ни мило нещо ще забранят.
Пък какво беше... Приседнеш си на некоя пейчица, па като си отвориш една двулитровка (неколко пъти)... докат' докараш оня леко премрежен поглед, зареян в светлото бъдеще. Слушаш птичките, цъкаш с език и зяпаш девойките... едни такива нагласени, па гримирани, па фризирани, уж леко стъпят - мрамора къртят.
Ще го къртят, я. Щото оня михлюзин, кметът, е кьорав.
Я им тресни една винетна такса широк център, та да видят кон боб яде ли... и токове носи ли, я ма ха. Я им дай и по една мотика... ама и инструкции на три езика си требе, те такова чудо през живота си не са виждали... Фръцли с фръцли, мрамора ще ми трошат и после к'во - ще се съпна на некоя плочка и кой ще ме лекува? Здравната каса? Дръжки, тия от властта какво имаше за вземане, го вземаха.
Сега и биричката ще ни вземат, дяволите да ги вземат дано!
17.03.2009
© Галин Вайов All rights reserved.