След като завършихме института, двамата с гаджето ми се наложи да заминем да работим в друг град. Беше едно малко, скучно градче, но ние се чувствахме истински късметлии, защото имахме възможност да работим заедно, а освен това ни осигуряваха и квартира.
Не беше кой знае какво – най-обикновена гарсониера, която освен всичко друго трябваше и доста да се поспретне, защото имаше твърде занемарен вид. Особено тежко беше положението с банята – веднага стана ясно, че там всичко е за подмяна – чешмата изобщо не можеше да се затвори докрай, душът работеше само ако се нагласи по точно определен начин, всяко отклонение водеше до резки температурни разлики, и то при положение, че изобщо започне да тече вода от него. Казанчето на тоалетната пускаше вода единствено когато беше в настроение за това, но най-трагично се оказа положението с бойлера.
На гаджето ми веднага му стана ясно, че работата с него е много опасна, защото не изключва сам, липсвала му някаква защита. Добре, че беше той, аз сигурно щях да разбера чак след като гръмне.
Спешно повиканият техник ни сюрпризира с новината, че бойлерът е твърде стар и опасен. Даде ни съвет да си купим нов, дори ни посочи най-сполучливите модели и магазина, откъдето да го закупим. Нямахме особен избор и го послушахме, защото ни спомена, че за монтажа на тези бойлери се грижи неговата фирма.
Всичко мина гладко и безпроблемно, както се казва, с космическа скорост и ракетна бързина. И двамата с гаджето ми бяхме възхитени от услугите на тази фирма, какви професионалисти само, в днешно време си е истински късмет да попаднеш на такива!
И щастливи и предоволни се захванахме с професионалните си задължения, както и с опознаването на новите хора около нас.
Аз, понеже съм си контактна, бързичко намерих общ език със съседката отляво – студентка, която също като нас живееше на квартира. Много мило момиче се оказа и бързо станахме направо неразделни – не можехме да се наприказваме, та приятелят ми от време на време беше принуден доста осезателно да ми напомня, че имам и други задължения.
Станахме си толкова близки, че в един момент вече нямаше значение кой къде живее – тримата бяхме като едно задружно семейство. Тя си имаше приятел, но той някак не се вписваше напълно в нашата компания – беше един такъв затворен, държеше се някак дистанцирано и почти не приказваше.
По-късно, когато си станахме достатъчно близки, я попитах какво толкова намира в него, лично аз го намирах за малко странен. Тя ми сподели, че се запознали преди около година, когато ù прекарали интернет – бил нейният интернет-доставчик. Била впечатлена от компютърните му познания, от професионализма му, от внимателното му отношение и не останала безразлична, когато той я поканил на среща. Така започнало всичко, той бил наистина много мил и очевидно влюбен, а за нея било удобно да поддържа тази връзка преди всичко защото той решавал на мига всичките ù проблеми с нета.
 -Сама разбираш – каза ми – колко е трудно за едно момиче да се разправя с всичките му там битови и всякакви други неуредици.
 -Ама ти... само за това ли си с него? – учудих се. Лично аз не бих могла да поддържам една такава връзка само заради удобството, видя ми се странно.
 -Ти си късметлийка! – въздъхна тя. – Направо ти завиждам, да знаеш! Твоят човек е не само голям сладур, но може да се справя и с толкова други неща! Все си е по-друго да имаш до себе си мъж, на когото можеш да разчиташ.
Така си е, не можех да не се съглася с нея. Дано все пак не се налагат повече ремонти, пък той нека си е кадърен. И макар да не го бях изрекла на глас, сякаш предизвиках съдбата. Отново се появи проблем, този път с новия бойлер. Отстраниха го бързо – добре, че беше в гаранция и добре, че имам оправен мъж до себе си.
Но се оказа, че това е само началото на една дълга поредица от неочаквани повреди, която този бойлер ни беше подготвил. Имах усещането, че в него се беше вселил зъл демон, който само чакаше да види гърба на техниците и веднага ни обявяваше поредния бойкот. Дори имах усещането, че го чувам как злобно се киска, докато с ужас установявам, че отново няма топла вода.
 -Не се тревожи – успокояваше ме приятелят ми, самият той също вече много изнервен. – Добре поне, че е в гаранция!
 -Да, но аз не съм – хлипах аз след поредния неуспешен опит да се изкъпя – и нервите ми нямат гаранционен срок!
Вече гледах на проклетия уред като на злокобно създание, което беше започнало да променя живота ни и самите нас. И двамата вече се бяхме изнервили до крайност, това се отразяваше и в отношенията ни с другите, но най-вече в отношенията помежду ни. Открихме, че единственият начин да съжителстваме мирно е да общуваме възможно най-малко – почти всяка казана дума предизвикваше истински взрив от негативни емоции, защото почти винаги единият от нас беше в много по-лошо настроение от другия.
Както и да е, добре, че беше новата ни приятелка – винаги готова да услужи, винаги мила, та ползвахме нейната баня в тези тежки моменти.
След последния ремонт имахме пълните уверения на техниците, че вече всичко е окей, че вече не е останала неподменена част, а ние просто сме имали лош късмет – точно този модел бил много сполучлив. Това последното толкова пъти го бяхме чували, че вече наистина се чувствахме пълни нещастници, единствените, попаднали на единствения сбъркан от цялата партида съвършени бойлери.
Това се потвърди само дни по-късно, когато... Не мисля, че вече изобщо мога да говоря за това, този уред изсмука всичките ми жизнени сили като същински вампир. Само ще кажа, че приятелят ми този път реши да надникне сам, както се изрази самият той. Имал съмнения, че тия майстори не си вършат работата както трябва, а и познати му казали, че знаят за случаи, в които взимали новите части и ги заменяли със стари.
 -Ами гаранцията? – попитах с ледено безразличие, напълно механично.
 -Вече нищо не ме интересува – с подобен тон ми отвърна и той. – Ако не се справя сам и без това ще търся други майстори.
В това време се появи и съседката, готова да помогне с каквото може.
 -Трябва да си много внимателен – предупреди тя гаджето ми. – Мой вуйчо така си отиде, от токов удар. Свали ли всички бушони?
 -Е, чак пък всички, свалих този на бойлера и банята, това е достатъчно. Сега просто ще го отворя и ще светна с фенера, за да видя дали нещо не е наред.
Речено – сторено. После каза, че май някаква пластина се била откачила и ще опита да я намести и помоли да му подадем клещите. Ние го направихме и с трепет зачакахме резултата. И тогава... чу се гръм, банята се изпълни с дим, а ние двете писнахме и се прегърнахме ужасени. Малко по малко от облаците изплува самият той – с димящите клещи в ръка, стреснат и ядосан.
  -Сгрешил съм бушона... мамка му – измърмори сърдито. - Добре, че клещите са с гумено покритие...
  -Ти си жив! – възкликна приятелката ми и го прегърна.
  -Е, сега вече от бойлера нищо не остана! – възкликнах аз на свой ред. – Защо ли изобщо се захвана!
Той ме погледна много, много особено.
  -Всъщност за теб аз нямам никакво значение, нали? – процеди. - Единственото важно нещо е този проклет бойлер и собственото ти удобство!
Щеше ми се да му наговоря цял куп неща в яда си, но изведнъж проумях, че всъщност е прав. Между нас нещата неусетно се бяха променили, нямаше ги онези мили хубави моменти, които споделяхме, нещо повече – изобщо бяхме забравили, че ги е имало. Възможно ли е някакви си битови неуредици така да съсипят връзката ни, почудих се. И си дадох сметка, че през цялото това време, докато съм се държала като наежена котка, той е намирал добра дума и утеха при съседката, всъщност там, където намирах същото и аз. Само че нещата за тях бяха различни – бяха се влюбили.
Така че изобщо не се изненадах, когато след месец се ожениха. Само се надявам да нямат подобни битови неуредици. А, да, и услужлива съседка наблизо!