Бла бла бла до чешма
2 min reading
Дърт Пън от чисто любопитство решава да провери, за какво се е събрала тази неголяма тълпа в единия край на площада току до каменната чешма. Докато се приближава започва да различава монотонно леко префърцунено каканижене, което в последствие се оказва на умерено опърпания Праз Но Дум (странстващ проповедник на каквото там му щукне тази седмица), прекъсван от време на време от по-резките изказвания на брат му Мно Го Слов (същият е като брат си).
- Бла бла бла бла... - Дум се е възкачил на малко трикрако столче, но понеже е по-нисък - така е точно толкова висок, колкото е брат му, изправил се до него.
- Дрън дрън дрън... - приглася Слов.
Рехавата тълпичка умерено ги окуражава, колкото да не ги загубят като атракция.
- Оа - чува се глас, когато братският празнодумен дует започва да заглъхва.
Дърт Пън се оглежда в търсене на това кой точно подкокоросва "ораторите". Ко Та Рак се е излегнал фотогенично на нагряния от следобедното слънце камък над чешмата, като предният му десен крак виси над коритото и се поклаща леко всеки път щом котакът се поразмърда. До него по "турски" седи Гар Ван от рода на сенчестите, която точно казва:
- Иии... - явно се редуват с Ко.
- Бъра бъра бла бла - с подновен ентусиазъм подхваща Праз Но Дум.
- Дрън дрън дрън - приглася му Мно Го Слов през паузите, жестикулирайки усилено.
Дърт Пън среща погледа на Ко Та Рак, който весело му смигва и казва:
- Оа...
- Какво става тук? - присламчва се към тях Пън.
- Не знам - заявява Ко - Аз само дойдох да пия вода, но останах да се позабавлявам.
- Ъхъм... - почесва се по носа старчето - Чудя се кога ли ще започнат да ги замерят тия двамата.
- Иии... - казва Гар Ван в това време.
- Бла бла бла бла...
- Дрън дрън дрън...
Две минути по-късно една половинка зелка хвърлена по перфектна парабола щеше да падне точно на главата на Праз Но Дум, ако той не я бе прихванал с торбата си, даже без да нарушава ритъма на монотонното си каканижене. Още десетина минути след това торбите на бърборещите братя са порядъчно пълни с почти пресни плодове и зеленчуци (няколко от попаденията попадат и по тях, но само колкото да не загуби публиката интерес към хвърлянето), прибират си столчето и се изнасят на някъде.
- Бива си ги тия - искрено им се възхищава Дърт Пън.
- Ъхъм - заявява съгласието си Ко Та Рак.
- Те са монаси от Бърборещият орден - споделя информацията си Гар Ван - А това изпълнение е част от стандартната им програма.
- Определено си ги бива - повтаря Пън.
- Оа... - казва Ко.
- Тръгнаха си вече - напомня му Гар - Няма нужда повече да клакьорстваш.
- Бла бла бла бла... - Дум се е възкачил на малко трикрако столче, но понеже е по-нисък - така е точно толкова висок, колкото е брат му, изправил се до него.
- Дрън дрън дрън... - приглася Слов.
Рехавата тълпичка умерено ги окуражава, колкото да не ги загубят като атракция.
- Оа - чува се глас, когато братският празнодумен дует започва да заглъхва.
Дърт Пън се оглежда в търсене на това кой точно подкокоросва "ораторите". Ко Та Рак се е излегнал фотогенично на нагряния от следобедното слънце камък над чешмата, като предният му десен крак виси над коритото и се поклаща леко всеки път щом котакът се поразмърда. До него по "турски" седи Гар Ван от рода на сенчестите, която точно казва:
- Иии... - явно се редуват с Ко.
- Бъра бъра бла бла - с подновен ентусиазъм подхваща Праз Но Дум.
- Дрън дрън дрън - приглася му Мно Го Слов през паузите, жестикулирайки усилено.
Дърт Пън среща погледа на Ко Та Рак, който весело му смигва и казва:
- Оа...
- Какво става тук? - присламчва се към тях Пън.
- Не знам - заявява Ко - Аз само дойдох да пия вода, но останах да се позабавлявам.
- Ъхъм... - почесва се по носа старчето - Чудя се кога ли ще започнат да ги замерят тия двамата.
- Иии... - казва Гар Ван в това време.
- Бла бла бла бла...
- Дрън дрън дрън...
Две минути по-късно една половинка зелка хвърлена по перфектна парабола щеше да падне точно на главата на Праз Но Дум, ако той не я бе прихванал с торбата си, даже без да нарушава ритъма на монотонното си каканижене. Още десетина минути след това торбите на бърборещите братя са порядъчно пълни с почти пресни плодове и зеленчуци (няколко от попаденията попадат и по тях, но само колкото да не загуби публиката интерес към хвърлянето), прибират си столчето и се изнасят на някъде.
- Бива си ги тия - искрено им се възхищава Дърт Пън.
- Ъхъм - заявява съгласието си Ко Та Рак.
- Те са монаси от Бърборещият орден - споделя информацията си Гар Ван - А това изпълнение е част от стандартната им програма.
- Определено си ги бива - повтаря Пън.
- Оа... - казва Ко.
- Тръгнаха си вече - напомня му Гар - Няма нужда повече да клакьорстваш.
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
