13. Благословена
Благословена самота, изплетена от спомени и мисли. Благословена тишина в душата ми, когато болката се върне неповикана. Благословена силна обич, когато трябва да реша посоката, в която да поеме душата ми след поредната изгубена битка.
— Не! – душата ми отказва да заплаче.
Благословена моя мъко, която не ме напускаш никога. Благословена моя вина, която не ми позволяваш да повторя старите грешки. Благословена моя душа, която си жива въпреки всичко сиво и делнично в реалността.
Битието не определя мъката. Нито спасението. Небитието определя силата и спасението. Благословена душа наранена…
— Да! – душата ми е жива и топла.
— Да! – времето е нежна светлина.
Благословена вяра в благословена нежност, открадната от лапите на деня.
Време е да затворя още една страница от живота си. Да направя още едно сбогуване с благословия и нежност. Благословена раздяла, благословено ново пътуване на душата ми.
Камъкът няма да се превърне в душа. Душата трябва да стане камък. За да спаси още ...