Блатото
Прости ми, мое сърце, че те натоварвам с излишни и ненужни емоции. Твоята работа е да си биеш в гърдите ми и да поддържаш жалкото ми съществуване. Прости ми, че душата ми е толкова гадна и подла! Кажи ми какво да правя, когато непрекъснато мисля каква мизерия да направя на хората? Колкото и странно да ти звучи, аз изпитвам радост от това! Нима не го усещаш по ускореното си биене, нима не виждаш как се зачервявам от сладостното изживяване, когато виждам как хората страдат около мене?
Когато съм подъл /това ми се случва всеки ден!/, ти се възмущаваш от постъпките ми. Гневиш се и караш кръвното ми налягане на достига до онези стойности, при които ти би се пръснало. Това вероятно е твоят сигнал и знак да се спра, да тръгна по онзи скапан път, който ти наричаш “добротата”. Аз не се вслушвам и правя това, което мисля, че е правилно. А така ли е?
Всяка гадост, която направя ме зарежда с много положителна енергия. Душата ми ликува, когато виждам драматичните последици от постъпките си. ...