(Тази пародийка не е моя. Със специалното съгласие на автора, мой приятел, Мирослав, лекичко я пригодих за сайта и реших, че трябва да се види от повече хора. Приятно забавление!)

 (Граматическите грешки, които ще откриете, не са неволни.)

   Година 2054. Държава нема. Град Софеа. Разруха, студ, глад. Мургави аборигени, плъзнали като гъсеници, чакат пред социалното за детски. Отваря се нов МОЛ. Шепа озверели пенсионери бодро се маризят за намерена в кофите коричка хляб, докато в близката съборетина крастав пес се крие и го е страх да не го намерят.
  Б.Б. прелисти и последната страница от романа „Шогун” и усети най-сетне облекчение. След толкова много години, най-после я прочете. Като си го представи в главата си, усети и  прилив на сила. Толкова беше силен, че го беше страх някой път да не си посегне, да се плесне по челото от радост, че може да се самоубие. Прииска му се да открие нещо, каквото и да е. Просто харесваше да млати шампанското (голям кеф му беше, като се нагълта с оная стипцива и газирана течност, да се оригне и газираното да излезе през носа му, след което звучно да се изкиха). Абе просто трябваше да открие нещо. Я МОЛ, я магистрала, я детска градина или защо не тайната на тая грация, Фифидоскова - откъде, аджибъ, намира пари да си поддържа снагата. Неволно, по навик, погледна телевизора, да види дали го дават по някое предаване. Всеки път се чудеше как се получава така, че хем си е в кабинета, хем по всички канали. По Нова вървеше предаването „На кафе с Боко (ако смееш)”. Много се чудеше какви са пък тия полумесеци в заглавието и тайно се надяваше Джоган да има нещо общо с тая работа, та да може да иде в сараите после и да го отупа. Пуснаха някаква реклама за „Салама на Боко” по стандарт „Стара планина” на лизинг, много изгодно било. По битивито пък дават някакъв рошав, с бяла престилка, със завръзани за гърба ръкави и рецитира, вживявайки се, стохотворение за него. "Тоя трябва да е някой доктор или пък професор. Кой друг ходи с бяла престилка?”  Излезе от кабинета и се запъти към секретарката си. Тя го видя, мигом пребледня от страх и се сгърчи като червей на земята. Впоследствие изпадна в безсъзнание - трябваше да му каже, че е закъснял за интервю за вестник "Трудно". Когато застана пред вратата, тя (вратата) му се поклони и се отвори. Излезе да се поразходи...  

(От това не трябва да ви е весело! Ако ви е, значи не живеете на тая територия. Това трява да ви плаши!)