ВНИМАНИЕ: Разказът съдържа графични сцени и не е подходящ за лица под 18г.!
Ако нямате навършено пълнолетие, този разказ не е за вас и го пропуснете!
– Ох, няма го! Отиде ми душата! Отиде ми душичката-а-а! – срути се вдовицата Ганка на покритата с каменни плочи пътека към портика и не можа да се вдигне. Сякаш цялата ѝ сила се свърши изведнъж, покосена от незнайна болест. Жалните ѝ вопли заотекваха по малкото дворче с пукнатия геран, понесоха се надолу по прашната улица на хълма, и се пръснаха по керемидите на съседните къщи. Любопитни съседи подадоха лица, кой през врата, кой през прозорец, да видят що за интересно събитие се случваше навън.
– Защо плачеш, ма, Ганке? – комшийката ѝ Велика се показа през вратата на отсрещната къща, и като видя вдовицата да ридае грохнала в прахоляка, бързо тръгна към нея.
Ганка не я чу, а продължи да вие на умряло, сам-сама в скръбта си.
– Ох, Динко! Динко-о-о! Отиде ми детето!
– Какво му е на Динко? – запита съседката, като я наближи.
– Няма го, ма, Ве ...