Боже, пази системата! Пази Боже, системата!
„Нямам идея! Ако това, което си мисля е така, както си го мисля, означава че многогодишни практики в добре смазаната система ще бъдат поставени под въпрос! А колко хора са минали по тази система... И сега, идва някакъв, със съмнително положение, без връзки, контакти, репутация... и заявява: „Системата не работи за мен!“ Така значи!... Втора седмица го преживявам! И скоро няма да ми мине. Защото системата е измислена за всички! А щом не работи за всички, значи иска жертви! Имало едно време система... И то каква! А сега - от ден до пладне! Току-виж се яви още някой и заяви, че системата не работи! Няма начин! Хората са толкова ангажирани с проблемите си - кредити, деца... едно ли е?! Ще подпише, разбира се... иначе си заминава. По системата! Но първо – отива на курс за опресняване какви са възможностите на системата. И те ще усвоят някои средства, по програмата на системата, и той ще види себеподобни. Защото, системата иска чисти, светли и починали умове! Такива, които следват правилата- на пълен капацитет двадесет и четири часа, седем дни в седмицата и нямат проблем със системата. Ето затова ни трябват съвременно поколение технологични служители. Но с чувства! Да. Не с много дълбоки, но с чувства. Защото съпричастието е важно. Особенно в нашата работа с хора... Но с този се самозаклещихме... Обича всички, без системата! Боже, пази системата!...“
„Никога не ми е било по-леко на душата! Само тялото нещо не слуша... Вчера получих първо предупреждение, че ако не подпиша формата за пълно разкриване на личната ми информация, ще бъда дисциплинарно наказан, което може да стигне до степен на уволнение! И смутен от конфиденциално споделения характер на документа се усмихнах: “И аз ви обичам!“. Буквално и иносказателно. Казах го без излишна патетика. И те се превърнаха в най-любимите тролчета, които някога са ми изпращани... Нищо общо обаче със скандинавските чудовища. Толкова мънички и безсилни, че започнах да се чудя, дали пък аз не мога да им помогна... Стоях, слушах, гледах и на всеки въпрос отговарях с въпрос. За да стане по-ясно. И на мен, и на тях. Толкова спокойно, логично и вярно, колкото никога не ми се е давало... Сякаш някой ми изпрати не един Господ, а двама. В крайна сметка се оказа някакъв проблем със системата... Пази боже... системата!“.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
