Днес е Успение Богородично. Един от най-големите християнски празници. Сякаш и слънцето засия над хоризонта по-ярко. Приканвайки хората да забравят злобата и сивотата. Обичта на Божията майка да изпълни сърцата им. Реших - първо ще отида при Ани! Ани е журналист в елитна новинарска телевизия. Единствено тя от рицарите на словото озари с професионализма си потъналата в мрак не съграждаща се църква в квартала, в който живея. Исках да ù благодаря! За вградения с надежда и вяра духовен камък. Не поглеждайки часовника, ентусиазирано тръгнах.
На автобусната спирка двама пенсионери неволно се сблъскаха. Единият промърмори:
- Извинете!
Само след две крачки изстреля цветуща псувня. Опонентът му отвърна подобаващо. Усетих как скалата на доброто ми настроение стремглаво тръгна към минимума.
Подранил, пристигнах в офиса на Ани. Честитихме си празника. Радост изпълни духовните ми сетива, вече бях дарил частица доброта. Емоционално прероден, поех към храма.
По средата на пътя - мобилен кръводарителе ...