Днес е Успение Богородично. Един от най-големите християнски празници. Сякаш и слънцето засия над хоризонта по-ярко. Приканвайки хората да забравят злобата и сивотата. Обичта на Божията майка да изпълни сърцата им. Реших - първо  ще отида при Ани! Ани е журналист в елитна новинарска телевизия. Единствено тя от рицарите на словото озари с професионализма си потъналата  в мрак не съграждаща се църква в квартала, в който живея. Исках да ù благодаря! За вградения с надежда и вяра духовен камък. Не поглеждайки часовника, ентусиазирано тръгнах.

На автобусната спирка двама пенсионери неволно се сблъскаха. Единият промърмори:

-          Извинете!

Само след две крачки изстреля цветуща псувня. Опонентът му отвърна подобаващо. Усетих как скалата на доброто ми настроение стремглаво тръгна към минимума.

Подранил, пристигнах в офиса на Ани. Честитихме си празника. Радост изпълни духовните ми сетива, вече бях дарил частица доброта. Емоционално прероден, поех към храма.

По средата на пътя - мобилен кръводарителен център. Казах си: Още една причина за благородна постъпка. Набързо попълних нужната бланка, след минути лежах на кушетката.

-          Как се чувствате? – попита ме сестрата.

-          Прекрасно! – отговорих аз  - Мисля си за пълнещото се кръвно сакче. Сигурно ще отложи срещата на някой грешник със Свети Петър.

Лъчезарна усмивка озари лицето ù. Не след дълго звънливият ù глас отново изпълни автомобила.

-          Отвън чакат репортери от два вестника и една телевизия. Желаят да Ви интервюират.

Категорично отказах.

-          Хайде, довечера ще се гледате в новините!

-          Извинете, госпожо, ако исках да се гледам във вечерната емисия, с незаконно оръжие бих отишъл в някоя детска градина. Гарантирам Ви! Две седмици няма да слеза от екран и първите страници.

Страх и злоба прогониха слънчевото ù настроение.

-          Не се засягайте, на зрителите отдавна им е писнало от медийни благожелатели. Нека оставим даряването пред камера за празнуващите сватбари.

Милосърдният ми жест бе възнаграден с куп подаръци. Шоколад в изобилие, луксозно издание на Библията. Погрижиха се и за моята сигурност с няколко броя презервативи. Прилоша ми! Не от кръвозагубата, а от армаганите!

Върнах се вкъщи. Оставих преливащите от калории, духовна извисеност и сексуална предпазеност дарове.

Изгладил етично-моралния безпорядък, отново се отправих към Божия дом. Пред църквата кипеше богоугодна търговия. Атракция бяха няколкото гълъбари. Предлагащи услугата SMS до Бога. Срещу скромна сума, миряните пускаха птиците в небето. С надежда, че молитвите им ще бъдат чути. Озадачи ме ценоразписа. С бяло оперение - 5 лв. черничките пощальони - 3 лв. Тези съвременни андрешковци превърнаха небесните ангели в СС бригада.

Не се ядосах! Въпреки, че и аз имам 2-3 слънчеви бани по рождение. Пожелах им успех! Нека нахранят себе си и гълъбчетата.

Прибрах се уморен от преживяното. Не предполагах какво още ми предстои!

Вечерта гледах телевизията, в която работеше Ани. Нейният репортаж бе от Бачковския манастир. Говореше разпалено, между думите ù прехвърчаха яростни искри. Игуменът не бе допуснал журналистите в обителта под претекст, че нямат писмено разрешение от Висшият духовен клир. Търсещите да покажат молитвено смирение и църковни песнопения Божият наместник бе натирил при тълпа празнуващи цигани. А те как празнуваха! Ароматът на мастика и кебапчета сигурно се усещаше и в небесния Йерусалим! Надути да дупка hard маанета огласяха планината. Съдържателните им лирични текстове караха дори и конете да се изчервят. Не дочаках края, превключих на друг канал.

Любопитен какво се бе случило с кръводаряването, пуснах кабеларката. която напираше да ме направи известен. Точно навреме! Говореха за състрадателните кръводарители. Само 30 човека от почти милионния град - по-добре отколкото никой! Тридесет грешника тази нощ, хапвайки шоколад, ще прелюбодействат. На сутринта, покаяни, с Божието слово в ръце ще търсят прошка. Отче, прости им! Водещата до плътска съблазън възнаградена доброта.

Следващият репортаж бе от двора на манастира, в който Ани не бе допусната. „Бележката” на телевизиония екип бяха двама скъпостуващи миряни. Единият - депутат, другият - негласният пловдивски мидюрин, чиито спестявания надвишаваха общинския бюджет. Той бе и собственик на телевизията, която ги снимаше. С такива проницателни ангелски погледи гледаха в обектива, говореха с любов за добруването на ближния. Вселенският патриарх би им целунал ръка за тези думи. Ние ги познавахме! Чакали в овчи кожи. За някоя бюлетина в повече на байряма ще крещят Аллах е един!”.

Почти изпаднал в депресия след празничната еуфория, запомних последната мисъл преди да заспя.

Господи, ти, който създал си човека по свой образ и подобие. След грехопадението, изгонен от рая, превърнал се в маймуна. Чарлз Дарвин в „Теория на еволюцията” издаде оправдателна присъда. Къде сте, господин Дарвин? За да видите, че по тези географски ширини еволюцията все още не е приключила.