Боклукчийските кофи
Боклукчийските кофи
Както много други истории - и тази започна през една нощ. До онзи момент не страдах от безсъние, но оттогава и веднъж не съм успял да спя спокойно. Имах стабилен и дълбок сън, докато веднъж не се събудих малко след полунощ. През лятото оставям прозореца отворен и точно онзи път отвън се долавяше някакъв шум – глух тътен през еднакви интервали от време, ставащ все по-силен.
След минути установих, че по улицата се разхожда някакъв откачен, който смущава съня на гражданите. С непренебрежимо усърдие той блъскаше всяка следваща боклукчийска кофа и продължаваше безмилостно да настъпва към тази пред моя вход.
Аз съм активен човек. Сънливостта ми бързо отминава при такива странни, будещи хаотични размисли, ситуации. Навлякох тъмносиния си шлифер, обух удобни обувки и слязох долу тъкмо навреме.
Докато бях препускал по стълбите, се бях сетил за един разказ. Някакъв старец, боксьор, видял младежи да се бият пред дома му през нощта. Загърнал се с едно одеяло и слязъл долу да гледа. Побойниците го нападнали, отмъкнали му одеялото и го оставили по пижама.
Когато го попитах какво прави, той ме погледна право в лицето. Казах си, че не го диря от любопитство, а заради мъст. Все пак, докато си мислех как да отговоря на мълчанието му, той се затича срещу мен и ме просна на земята. Раздърпа ме набързо и избяга. Прибрах се.
През деня споделих мъката си с моите съседи. Изсмяха ми се, но на мен не ми беше смешно. Исках отмъщение.
На следната вечер, още по залез, се облякох топло и излязох навън. Седнах на пейката пред блока си и зачаках с ясното съзнание да пребия проклетника. Имах много време. Подтикван от безмилостното дирижиране на скуката, започнах да си мисля. Да си мисля как това се случи точно на мен. Как сестра ú, съдбата, успя да ми уреди среща с такава враждебна особа? Защо онзи идиот не беше взел един ключ и не беше издраскал с него всички коли, та да остана неощетен само аз, който си нямам такова возило? Не се сетих за отговорите на тези въпроси. Продължих после да се чудя какво беше подтикнало глупака към такава хулиганска проява. Това ми беше някак по-разбираемо. Докато размислях все повече и повече върху нещастното изпълнение на този окаяник, започнах да го усещам по-човешки и по-смислено. Прозрях висшата идея на онзи човек и последвах примера му.
Онзи не го видях повече, но, след като получих онова дяволско прозрение, излизам навън всяка нощ оттогава насам. Вече почти седмица странствам през нощта и боготворя гения, който преди близо година замени повечето метални кофи с пластмасови. Уважавам го и благославям всеки път, когато с безмилостен шут разцепвам дъното на поредния контейнер, само за сплашване надписан с "Титан". Радвам се, че пред моят блок е чисто, а пред чуждите се стели боклук!
© Калин Кръстев All rights reserved.
