Болка с аромат на канела

Сълзи парят в очите ми. Седя в тъмната стая, взирам се навън. Снежинките танцуват пред прозореца ми, ослепителната белота осветява нощта. Болезнено тихо е, а вътре в мен бушува буря. Отново съм сама. Толкова сама, че чувам стоновете на душата си. Мразя Коледа, тогава болката безмилостно разрязва плътта ми като с нож. Миналата Коледа загубих всичко. Помня топлината на фурната, която опари ръката ми. Канелената пара от сладките се вмъкна през ноздрите ми, стомахът ми се сви болезнено от глад. Извадих ги, запалих свещите и зачаках. Минаха часове, гърлото ми пресъхнало се стегна, сърцето ми бавно изстина. Звънецът ме извади от унеса. Отворих входната врата с треперещи пръсти, вперих поглед в мъжете срещу мен. Онези думи, които бавно раздраха плътта ми, скъсаха струните на сърцето ми.

- Съжалявам да Ви го съобщя. Съпругът Ви катастрофира! Мъртъв е!

Вик се надигна в гърлото ми, свлякох се на земята. Стоях така дълго, покрила с ръце лицето си.

Минаха месец, два. Всички ми повтаряхе едно. Животът продължава! "Животът продължава! - убеждавах аз кървящото си сърце.

Денем съм перфектната жена, нося маска на лицето си, усмихвам се. А вътре в мен душата кърви ли кърви. Момичето, което бях крещи с пълно гърло.

Чувам глъчка пред вратата си! Отминава! Отново съм сама с мислите си! Сама с тъгата си! Бродя като призрак из притихналата къща. Всичко ми напомня за теб. Виждам любимите черти до стълбището. Усмихваш ми се от спалнята, взираш се в притъмнялото огледало в банята. Сълзите парят в очите ми, поглеждам към мобилния. И той мълчи. Днес всичко е болезнено тихо. Крещи ми се. Влизам в банята, завъртам кранчето на топлата вода. Слушам шуртенето във ваната. Събличам дрехите си, лягам вътре. Меката топлина обгръща тялото ми. Протягам ръка, стискам ножа, който лежи на ръба на ваната. Ръцете ми попрепват едва забележимо. Болка раздира китките ми докато острието се врязва в плътта ми. Отпускам се, притварям очи. Отново виждам лицето ти. Викаш ме. Усмивката ти озарява тъмнината в мен. Лека съм, така лека, сякаш всеки миг ще полетя. Не, чакай... аз наистина летя. Ти държиш ръката ми, хлад обгръща тялото ми. А душата ми е така щастлива. До мен си и никога повече няма да бъда сама на Коледа.