Болката
Не онази, харесваната, тази е друга. Нова, но и някак позната. Като стара рана, която внезапно започва да кърви, макар да смяташ, че си я излекувал.
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете избухват.
Пронизваща болка, която раздробява сърцето, изпепелява го и храни прилепите с праха му.
Сковаваща болка, която парализира всяка костичка и мускулче по тялото ти, докато умъртви нервните ти окончания и престанеш за усещаш.
Заслепяваща болка, която погубва зениците, отнема блясъка и огънчетата в очите ти, докато те превърне в слепец.
Озъбена болка, от която изпитваш панически страх.
Чудовищна болка, която изсушава душата, докато я превърне в зъзнещо дрипаво сираче – бездомно, самотно и обречено.
Кънтяща болка, заради която не чуваш нито камбаните, нито пърхането на пеперудени крила.
Паническа болка, която смразява мозъка, докато го превърне в леден кристал, който би се разпаднал, ако го докоснеш.
Гладна болка, която не се срамува да те довърши, макар толкова пъти да се е засищала от теб.
Жадна болка, която се опитва да изпие и сушата в теб.
Бясна болка – от това, че те има.
Отмъстителна, защото си ù изневерил с няколко мига откраднато щастие, а тя очаква да сънуваш и прегръщаш само нея.
Злопаметна болка, която не ти позволява дори да умреш, защото е хищнически влюбена в теб.
Копнееща за безжизненото ти тяло болка, миг преди да освободи душата ти.
Болка, навсякъде болка, открай до край болка.
Убила сетивата ти, отнела дъха ти, спряла сърцето ти, но здраво вкопчила се в тялото, защото живее чрез него.
Болка, останала единствен индикатор, че все още си жив…
Нима съм само източник на съществуванието ти? Нима не се отлепваш от мен заради това?
Не, не мисля. Ти си влюбена болка. Игнорирана, ранявана, пренебрегвана охулвана, подигравана… Гонеха те отвсякъде, нали? А аз някак ти позволих да останеш, да се почувстваш жива, дори желана. Да се засееш в мен, да поникнеш и да усетиш какво е да си нещо специално за някой…
И ти се влюби. А после ме обикна. И ме пожела за себе си, само за себе си.
Болиш, когато обичаш?
Разбирам го. Това умееш, така обичаш. Твоите подаръци са сълзите в очите ми, твоите ласки - спазмите в мускулите ми, твоите жестове – капките кръв…
Обичай ме.
Както само ти можеш…
Люби ме.
Както само ти проникваш…
Живей ме.
Както само ти убиваш…
Обичай ме…
© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.
И да, нещо различно ще кача утре, макар че "Болката", като екзистенциално понятие, почти неизменно присъства в нещата ми.
Ще отиде да се настани в нечие друго тяло, ще разкъсва друго сърце. Но трябва време 