Бонбонче в обувката
Бонбонче в обувката
Имало едно време един епископ*. Живеел в малък турски град. Наследил огромно богатство. Чудел се какво да го прави. Тежали му пустите пари... В мъката си, с тези мисли, чак се пропил. Тогава нарамвал торба с лакомства, пари и бонбони. Тичал обезумял из заспалия град в полунощ, развявал дългата си червена епископска дреха и бялата си брада в тъмната доба. Пълнел обувките на хората, оставени пред вратите.
Някой мярнал червената роба в тъмната нощ и така целият град разбрал кой пълни с радости всяка вечер живота им... Естествено първо помислили, че е луд. Нарекли го пияница и глупак. Развейпрах. Но после били благодарни за даровете, които намирали всяка сутрин... И го обикнали. Обикнали го в безумството му да дарява щастие в мъката, ситост в глада, здраве в болестта и сълзи на радост в очите... Нарекли деня на негово име: Никулден.
Убива ми малко. На левия крак. На десния. Понякога едва докуцуквам до края на пътя. Понякога спирам и пак продължавам с „неволята” в мене. Вървя! Четиринадесет години, вървя. Понякога не спя. Свикнах с трудностите и неудобството, с изненадите, с промените. Първо, промених себе си, после ежедневието... Промених чувствата си, отношението, задълженията, отговорностите... Всичко! Не се смейте! Не камък, а малко бонбонче в обувките свои намерих...
В нощта на Никулден!
Бързах! Май, боса.... в мига преди полунощ...
Не-е! Това не е онази приказка за Пепеляшка. Нямаше дворец, а малка болница... И-и-и, макар че обувките ми останаха изгубени нейде по стълбището на живота, не добрата кръстница, а само светците Сава** и Никола*** бдяха над най-безценния дар, който получих тогава... Моят малък принц. Моето малко бонбонче в обувката. "Неволята” и „Победата” в моя живот... Моят син...
И днес обичта и сладостта, изненадите, които ми носи, още убиват. И радостите следват моята малка „неволя”. И гордост има по пътя, след някоя смела момчешка победа. И сълзи на радост има в очите. И ситост в глада, и обич и вяра по дългия път на живота.
Честит Рожден ден, сине!
** Сава - от арабски „неволя”. Свети Павел преди покръстването си се наричал Савел.
***Никола - от гръцки „Победа” Богинята Нике - богиня на победата.
* Ликът на Свети Никола станал прототип за образа на Санта Клаус (Дядо Коледа) в САЩ в началото на 20 век.
© Нели Господинова All rights reserved.
Благодаря !
