Ботанически недоразумения

Ботанически недоразумения

Лошото настроение на Дочка (Евдокия) - работничката в нашата оранжерия е точно толкова, колкото в пустинята вали дъжд. Тя има рядката дарба да прави „от лимона лимонада". Около нея винаги е интересно, тя винаги е центърът на вниманието. Владее до съвършенство самоиронията. Но освен всичко друго, чувството й за хумор е характерно и с това, че ако каже две думи, на третата се сещаш за „оная работа".

Обратното на нея, шефката ни е един интелигентен и доста сериозен човек, с типичното английско чувство за хумор. Много тънко и елегантно, но и доста сухо. Или поне така изглежда отстрани. А шефката ни, по стечение на обстоятелствата, е колекционер на тропическите орхидеи. Тропическите орхидеи спадат към кастата на аристократите. И ако останалите цветя са на опаки, те са на обратно. Ако останалите цветя живеят в почва, тия се кипрят на борова кора. Останалите могат и да не са толкова пищни, но туй дзвер като дзвер ли е? Нееее! Те трябва да са най-хубавите, най-колоритните и най-разнообразните. Останалите, нормални цветя, си имат стъбла, а те си имат едни удебелявания, които са по-големи или по-малки, по-кръгли или приличащи на бананчета. Или си имат стъбла, носещи цветовете, но те са удебелени. Аристократи! Кво да ги правиш... Все се правят на интересни!

Решава един път Дочка да навести своята по-млада колежка, която работи в оранжерията с орхидеите. Надниква през вратата и върху зачервеното й от горещината и влагата лице, се изписва широка усмивка:

- То и аз вкъщи си имам една орхидея... С ей такива големи топки!

Колежката едвам не прихва от смях, защото много добре знае що за „орхидея" си има тя вкъщи. Пречи и това, че шефката ни точно в момента брои скъпоценните си орхидеи и ги отбелязва в инвентаризацията. Но Дочка няма как да знае това, защото не я вижда...

Думата „орхидея" обаче, изважда шефката ни от концентрация и тя отбелязва:

- Аааа... Целогине кристата, Целогине кристата... Само то прави такива големи топки!...

Имената на растенията отразяват до голяма степен нещо характерно от тях. И латинските, и народните. Картинката става сложна, когато се намесят нашите братя - ботаниците. Много растения носят имена на видни ботаници. Да не говорим за синоними. Което означава едно растение да има второ, та и трето име. Но кашата става пълна, когато се допускат и грешки.

Една от най-милите случки се случи веднъж, когато...

Видях, че се задава една симпатична жена на средна възраст и има намерение да посети колекцията. И понеже нямаше никой, който да я обслужи, реших да й обърна внимание и да го направя. Влиза си тя в преддверието и още преди да каже „Добър ден!", аз вече си пуснах рецитацията в действие:

- Хайде, госпожо! Откога Ви чакаме! Още от сутринта по радиото казаха, че ще идвате...

Това фамилиарничене премахва границите. Хората се чувстват доволни, отпускат се и настроението се появява...

- Ха-ха-ха, така ли? - пита жената и се усмихва - Ами аз съм дошла за нещо конкретно...

- Няма проблем! Нашо лошо нема! Купувайте на кило! Колко кила искате? Пет? Десет? Само кажете!

- Ха-ха-ха... Аз търся една папрат...

- Каква папрат?

- Ами казва се Венерин хълм...

На това място щях да падна. Едвам се удържах да не се изхиля, но все пак успяхххх... Защото Роналдиньо не пропуска такова центриране... И аз като един истински роналдин, си сложих най-невъзмутимата физиономия на лицето и:

- Вижте, госпожо! Ако става дума за Венериния косъм, по принцип го имаме. Просто в момента го няма на стелажа. Обаче ако става дума за Венерин хълм... Хм! Все си мисля, че Вие и без това си имате такава папрат...