Бе се постарала да изглежда перфектно за третата си среща с Филип. Прилепнала по тялото блуза, скъпо яке от агнешка кожа, пола със секси цепка отстрани, елегантни обувки с висок ток, фин чорапогащник с ръб. Дори си бе сложила грим, което по принцип рядко правеше. Когато се погледна в огледалото, си каза: „Много си хубава, Гергано!“ и се усмихна.
Първите две срещи бяха минали чудесно. Двамата очевидно си пасваха, Сега се бяха разбрали да отидат на ресторант, а после на кино. Общо взето печеше се първата целувка, а може би и нещо повече… Той бе много приятен младеж, с хубава работа в рекламния бизнес и стройно тяло, което поддържаше чрез ежедневни кросове в парка. И четеше книги – по цели двайсет на година.
Обаче заради прекомерното желание всичко около срещата да е съвършено Гергана се бе изнервила. Седна на един стол и задиша дълбоко в опит да се успокои. Сърцето й биеше в учестен ритъм. Някакво злобно червейче упорито човъркаше съзнанието й, настоявайки, че нещо ще се обърка. Тя си даваше сметка, че това са пълни глупости, но притеснението си оставаше. Помисли си: „Чувствам се като преди първа среща, а тази ще е третата ни.“ Насили се да се усмихне. Да, тази мисъл наистина бе забавна. „Спокойно, Гергано, не се дръж като влюбена ученичка.“
Погледна телефона си. Време бе да извика такси.
Докато пътуваше към центъра, нервността й като че ли се засили, на всичкото отгоре шофьорът не спираше да дрънка глупости. Може би когато двамата с Филип седнеха в ресторанта и се заприказваха, всички тревоги щяха да изчезнат като с магическа пръчка.
Белята стана на излизане от таксито. Когато плати и се надигна от седалката, Гергана без да иска закачи с крак жабката и мигновено върху чорапогащника се появи огромна бримка. Започваше отстрани на коляното и стигаше чак до средата на бедрото. Цяла педя!
Направо й призля. Идеше й да се разкрещи. Така щеше да прилича на мърлите в квартала, дето излизат със селяндури. А и се виждаше съвсем ясно гадната, тъпа бримка! Какво щеше да си помисли Филип! Погледна телефона си. Ако се върнеше, за да се преобуе, щеше да закъснее много за срещата. Лицето й се бе зачервило от гняв.
Закрачи по тротоара, хапейки устни. Погледът й непрекъснато се стрелкаше към грозната „стълбичка“, плъзнала нагло по крака й. Имаше чувството, че хората, с които се разминава, се подхилват. Всичко се бе скапало за секунди. Самочувствието й бе пред тотално сгромолясване. В очите й напираха сълзи, но тя някак си ги възпря. Сега оставаше и гримът й да се размаже!
Гергана час по час поглеждане бримката с недоволство. Очите й сякаш бяха залепнали за нея. Тръгна да пресича една малка уличка, без да се огледа. Сред вой на спирачки един очукан форд връхлетя върху нея и с чудовищен удар я запрати във въздуха.
Младата жена падна и се претърколи. Съзнанието й отказваше да приеме, че това се случва точно на нея. Предпазливо се надигна на лакти, но, прорязана от жестока болка, се отказа от по-нататъшни опити да се изправи. Отпусна глава на мръсния паваж и зарида. После изведнъж й причерня.
Насъбраха се хора. Някой извика линейка.
Наблизо виеха сирени. Свестявайки се, тя отвори очи и осъзна, че лежи в крива поза на улицата. Бримките вече бяха много. Под някои от тях прозираше разранена кожа. Левият й крак се бе извил по страховито неестествен начин. Сякаш в средата на прасеца се бе появила нова става. Петата й се показваше през разкъсания чорапогащник, силно ожулена и посиняла, смачкана. Едната й обувка бе отхвърчала на метри встрани. А болката се опитваше да направи така, че сърцето й да се пръсне.
За радост медиците дойдоха бързо. Получила силна доза обезболяващи, Гергана се унесе в неспокойна дрямка. После превозване с линейката, после безброй манипулации от страна на лекарите, всичко това като в кошмар. По едно време тя се свести дотолкова, че да осъзнае, че срещата с любимия човек е пропаднала. Помисли си: „Филип няма да ми прости, че не отидох на срещата.“ Пак се унесе.
Часове по-късно Гергана се събуди в болнично легло в травматологията. Единственото хубаво бе, че чорапогащникът на бримки бе премахнат. Левият й крак бе окован целият в гипс, само пръстите й се показваха, порозовели й подути. Десният като че ли бе малко по-добре, с шинирано коляно и бинтован глезен. Покрай бедрото й се точеше тръбичката на катетър.
Гергана размърда ръцете си. Имаха ожулвания, но иначе бяха здрави. Поплака си и така още повече размаза грима, но не й пукаше. Бе се провалила в най-ключовия, може би, момент в живота си, съсипвайки здравето си и губейки шанс да изгради връзка с мъжа, в който се бе влюбила. Помисли си: „Сега най-важното е да се възстановя, всичко друго може да почака.“ Затвори очи, не искаше да вижда вирнатите си високо, потрошени крака. „И всичко това заради тъпата бримка!“ Лицето й отново се обля в сълзи.
Късно вечерта се появи Филип. Бе блед като смъртник и трепереше.
– Господи! Гери, миличка, по-добре ли си вече? Боли ли те много?
– Не се притеснявай, ще се оправя – отвърна притеснено Гергана.
– Помислих си, че съм те загубил…
– Ти как разбра, че ме е блъснала кола?
– Ами ти не дойде на срещата. Когато мина един час, ти звъннах, но ти не вдигна. Помислих си, че се е случило нещо ужасно. Много се уплаших. Тръгнах да те търся по болниците. В крайна сметка те намерих, тук. Добре, че те намерих, иначе щях да се побъркам от тревога. Дълго чаках, казаха ми, че си в операционната. Но това няма значение. Кажи ми само как си, моля те! Нали не те боли много?
– Била съм и в по-добра форма. Не, не ме боли много.
– Ох, крачетата ти! Как можа да се случи точно на теб! Казаха ми, че левият е счупен на три места. Ужас!
– Ужасно изглеждам, нали?
Той вдигна учудено вежди.
– Да не би да се притесняваш, че ти е размазан гримът? Това е…
Гергана опипа лицето си и каза:
– Сигурно приличам на вокалист на блек метъл група.
Той се усмихна.
– Ей сегичка ще те почистя. – Той извади от джоба си мокри кърпички. Почисти старателно лицето й.
– Всъщност аз не съм чак толкова суетна.
– Стига сме говорили за глупости. Сега важното е да направя болничния ти престой по-лек. Лекарите ми казаха, че дълго време ще си на легло, но ще се възстановиш напълно. Ще бъда до теб, мила.
– Все пак… Та ние почти не се познаваме. Само три пъти сме излизали заедно… всъщност третата среща се провали...
– Да не би да не вярваш в любовта от пръв поглед!
– Ох, наистина ли? Трудно ми е да си го представя дори…
– Виж какво, би било много грубо от твоя страна да ми откажеш да се грижа за теб.
Тя се позамисли върху думите му. Усмихна се, макар и измъчено заради ужасните болки в краката.
– Странен си…
– Не, влюбен съм – каза той и впи устните си в нейните. За кратко болката като по чудо изчезна.
© Хийл All rights reserved.