Брод през живота 4

                               Останалите се кикотеха угоднически.

- Хайде дайте чантата му насам и да разделим парите -  продума пак Тръндю

Ще го издебна Ванчото, помислих си, нали го видях какъв заспал е и в канцеларията и по пътя, ще го издебна и с голи ръце ще го удуша, пък каквото ще да става.

- И  по-далечко да идете ей - подигравателно рече оня с жълтите зъби.

Тръгнахме с Ванчо, зад нас  нещо се дочу караница, псувни.

Ванчо ми направи знак, тук. Нагласих се в  близката долчинка, Ванчо да гледа и мен и към  групичката.

Гръм на пушка.

- Ех, к'во правите бе, защо го утрепахте бе мръсници - изкрещя Ванчо

И преди да вдигне пушката си, падна покосен от куршум.

Понадигнах се зад един камък. Оня с клечката в уста, извади пистолет и застреля гологлавия.

- Колкото сме по-малко, толко по-хубаво - констатира той прибирайки пистолета си

- Колко си прав, не очаквах - засмя се Тръндю, извади пистолета си и му пръсна черепа.

Стоях като ошашавен. Да взема ли на Ванчото карабината  и да го гръмна...

Проехтя самотен изстрел и Тръндю се строполи възнак на земята.

Главата на шишкавия мним милиционер се отпусна в тревата, пръста на ръката му бе още на спусъка на пушката му.

Издърпах Ванчовия ловджийски нож и тръгнах внимателно, сритах пистолета на Тръндю надалеч, беше още жив.

- Помогни ми братче, спаси ме,... умирам, помогни ми - мълвеше Тръндю

- Кажи ми и ще ти помпгна, кой ме поръча, истинска ли е заповедта, какво щяхте да правите с мен - бях бесен, чувствах се извън контрол, един замах и главата му ще се търкаля из тревата.

-Не знам дали е истинска, шефа даде двата листа, така му казали, единия за теб, другия за него, че си е свършил работата, ...осъдили са те, дали ще дадеш пари или не, ще те убият...Нямаше да дам нищо на шефа, щях да те убия по-сетне и с всичките пари да избягам в Гърция и от там по широкия свят. Ако дам парите ти и мен щяха да убият...

Погледнах  към тялото на шишкавия, с последни сили се е протегнал към карабината си  и натиснал спусъка. Какво да помагам на Тръндю, куршумът го е ударил в сърцето.

А и той не заслужава да му помагам нито да оживее, нито да умре по-бързо, да се мъчи...

Пребърках джобовете на шишкавия, взех си петте златни наполеона, някакви пари, три златни пръстена. Пребърках джобовете на Ванчо, взех си петте златни наполеона, шест златни обеци, пари,  паспорт. За какво ли ми е паспорта му, вероятно милицията го търси, само беля на главата, ще го унищожа някъде по пътя,...кой ли ще се интересува за нас и да ни търси, докато дивите животни не ги разкъсат и изядат.

Гологлавия изглежда е бил беден като гол охлюв, само 15000 лева в джоба.

Пребърках оня с клечката, богата находка, златни пръстени и гривни, някакви камъчета в кожена торбичка, в елечето му зашит таен джоб, 150 хиляди драхми, три хиляди американски  долара. А на кръста му загащен втори пистолет, ще го взема, все пак имам доста път през гората и пресечена местност до Гърция.

Торбата и джобовете на Трънью истинска съкровищница, пари, златни накити, джобни  часовници   с капаци, драхми, долари, германски марки... наистина се е готвил да духне по света. Жалко, ще си останете всички тука. Ама и това което ви вземам, ами вземам го защото на вас повече няма да ви трябва, не съм крадец.

Хайде стига сантименталности.

Събрах им личните документи, ако може така да се каже, прегънах внимателно  заповедта си, 

поопипах ги още веднъж, претършувах джобове, чорапи, свалих кожените им колани.

Наместих каскета си на главата, чакай каскета на Тръндю сложен по дясното му коляно.

Повдигнах го, тежичко. Какво ли е това, пръстите ми напипаха нещо твърдо, камъчета...

Разпорих малко и се изсипаха скъпоценни камъни, златни монети. Прибрах всичко трескаво обратно в  каскета, моя касет сложих в чантата , а този на главата. Привързах кожената си чанта като раница, натъкмих и Тръндьовата торба, пистолета в джоба си, ножа на колана.

Хвърлих последен поглед по труповете и оръжията.

Дивите животни, вълци, лисици, чакали, мравки ще свършат останалото. Ако ги намерят случайно из тези пушинаци, ще има само ръждясали оръжия и оглозгани кокали.

                  Тръгнах. Ориентирах се бързо.

                   Придрямах до едно дърво и окъпан от росата, вървях безспир.

Лошо, да имаш пари, хартийки всякакви, а да няма от къде какво да си купиш.

Озовах се вече  на познати места, част от добитъка каракачаните  прекарваха от тук, няма да отивам да търся къшли, вода, храна,... ще издържа, нали съм извън закона, или по-точно мъртвец и не трябва да ме виждат.

Наближих границата.Чичо Алекси каза, че за сега се минавало безпроблемно по нашите пътеки. Замириса ми на риган, ето го спасението, ако има кучета  няма да ме подушат и да лаят

Набрах снопче, натърках лице, ръце, друго снопче привързах към раниците.

Виждаше се гръцко. Не бързах вече за никъде, имах време за чакане, да разгледам спокойно ли е, минава ли някой...

Прикрих се добре, разглобих пистолета и патрони, и части разхвърлих настрани, полегнах на една страна и съм заспал. Заздрачи се.

Хлопки ме сепнаха. В гръцко няколко крави необезпокоявани пасяха и чановете им звъняха при поклащне на главите. Огледах се. Наоколо не се виждаше жива душа. 

Сега е момента.

Затичах се, прецапах набързо граничната бразда и съм под едно голямо дърво. Притулен зад него, обърнах се  назад. Никаво движение. Глухота и пустота. Обзе ме глад и жад.

Дочух шумолена на поточе, не е халюцинация. Поточе, игриво подскачаше от камък на камък.

Пийнах глътка, две, измих ръцете, лицето си. Навих крачоли, свалих обувките и нагазих.

Потръпнах от свежестта.

                Добрах се до къщата ни в Дедеагач. Добре, че никой по пътя не те пита защо си така омачкан, от къде си, всеки гледа парите и не задава въпроси когато говориш гръцки.

Избърсах стария ключ, отключих, промъкнах се като крадец, без да паля осветлението и вдигам кепенците. Изкъпах се със студена вода, преоблякох чисти дрехи на тъмно, хляб и фета, сирене, за вечеря и цяла вечер и цял ден здрав сън.

Извадих от тайника гръцките си документи, е не съм се променил много, констатирах като гледах снимката и отражението си в огледалото.

Преброих българските лева от оня крадец, 370 хиляди, и мойте, стават 770 хиляди лева.,.още  долари,...  германски марки,... драхми..., отново съм богаташ.

Сложих измачканите си панталони, сако, обувки, гащи, чорапи фланелка в различни торби и ги хвърлих из купищата  боклуци из града.

Почистих стар мукавен куфар, подредих вътре  съкровището си, риза, панталон, гащи.

Кожената чанта и онази торба-раница, същи нарязах на парчета и хвърлих по боклуците.

Остана ми само скъпоценния каскет.

                   Кавала особено ми харесва.  С Невена го определихме като Велико Търново, само че на море. И тук войната бе сложила своя отпечатък. На много къщи и апартаменти висяха табели'' Продава се '', табели имаше и на някои малки корабчета, рибарски лодки.

Видях опашка пред една банка, хората обменяха драхми за долари. Изчаках реда си.

- Имам 100 хиляди  български лева, мога ли да ги обменя в американски долари

- Може, но само по 50 хиляди на ден- безизразно продума служителя.

- Добре, ето 50 и паспорта, а за другите 50 може ли  в драхми

- Може...

                 Минавах покрай амфитеатрално разположено кварталче до сами морската им градина. На приятна двуетажна къща се ветрееше '' Продава се ''. Хареса ми, имах парите.

Позвъних.

Стар намръщен грък ме посрещна

- Кирие, за колко я продавате тази къща, родителите ми са търговци и искат да ми купят къща тук...В драхми ли е цената, американски долари или може би в български лева.

Смотулеви някаква сума.

- Ама долари  ли е това

- Доларите са за американците, гръцки драхми,... гръцки драхми, още да повтарям ли

- Добре, имаш ги парите утре, драхми, драхми, както кажеш - примиренчески се съгласих

- А ако дадеш и 5 хиляди отгоре, взимаш всичко, иначе рябваао да дам осем да ги изхвърлят, всичко изведнъж поскъпнс - троснато занарежда - Местим се в Солън, тука няма работа, малък град работа за кого по-напред.

Броих му драхмите, дадох му  още три  хиляди като подарък, оформихме всичко и Яни Хаджипетру има къща на улица Игнатия 68.

Накупих нови брави,ключалки, дебел синджир с голям катинар и смених всичко, мукавеното  куфарче със съкровището ми да са под ключ.

                    Рано сутрин по изгрев слънце излезнах на крайбрежната улица. Слънцето огряваше къщата, беше много по-различна от другите, малко несъответствие с цветовете, червено, после оранжево, сини кепенци и врати, цокъла от дялан сив камък.

Разходих се наляо, върнах се...После надясно,... най-красивата къща.

Дебелия синджир и катинар на желязната врата бяха вярна стража. Ами толкоа много пари, имане, какво да ги правя, къде да ги нося с мене си и да събирам завист и любопитство.

Една част било крадени, друга част моя, а нима парите, златото, имат мирис,... той е  на този който ги носи.

Вървях по търговската улица, приветливи собственици  се усмихваха и канеха в дюкяните си.

Бижутериен магазин съзрях, машинално напипах два пръснена в джоба си, бях наумил да ги продам, знам ли от къде и как са откраднати, опасно е да ги нося по ръцете си.

- Господине, искам да продам един пръстен и да купя друг...Жена ми ме изгони и ми навява тъга - казах съкрушено

- Дай да видя - рече златарят и намести лупата на окото си - О, стара изработка, имаш късмет ще ти го купя

И го сложи на везната, после смята, смята и почерта една сума

Погледнах я. Не  знам каква гримаса съм направил, но той раболепно се усмихна.

- Е, мога да ти увелича...А ти от къде си, не изглеждаш тукашен, по-твърдо говориш

- Ааа, не съм, от каракачанските села съм, каракачанин, но вече добитъка намаля, няма паша,... жена ми и майка й ме изгониха. Ей оня пръстен с черния камък, колко струва,

харесва ми.

Сложих го на пръста, хареса ми наистина.

- Ама това е едва 12 карата, дубле дето му казват, хайде ей тези пари и пръстена подарък...Е, той за тебе правен  бе момче, ако имаш още някои пръстени носи, ще ти ги купя - мазно рече златарят

Бръкнах и извадих масивен женски пръстен.

- Ето този вече го взех от чеиза на жена ми, не е краден,... взех го, моята баба й даде като се годявахме, семеен спомен ми е, ама...

Сарафинът го погледна с лупата, удари го на мраморна плочка и отново лукаво се усмихна, и взе да смята.

- Този е по-тежък, но за тези драхми мога да ти го откупя

Погледнах сметката и си взех пръстена. Този наистина ме взе за каакачанин.

- О, не, в другия магазин ми даваха двойно, ама аз рекох я да взема някоя драхма отгоре...Ще ида при него.

- Чакай, чакай, никъде няма да ходиш, ето ти двойната сума.

Придърпах листчето с първата цена и започнах да броя драхмите. Нали казваха'' Пари и на път да ги намериш, трябва да ги броиш ''.

- Браво, точни са. Аз съм доволен от пръстена дето купих, дано и ти да си доволен от моите.

Погледнах покупката си, можех да й се любувам, лъщеше.

Спомних си, мама лъскаше за Великден сребърните прибори и посуда с питена сода или лимон и ги бършеше после с пешкира до блясък.

                     Нещо притъпих бдителността си. Имам пари в джоба, чифт златни обеци за продажба, бляскав пръстен на ръката, с риза и костюм, лесна мишена и плячка.

Влезнах в близкото кафене с лице към вратата, хората влизат пийват водичка или сръбнат кафе, разлистят вестник, разменят някоя дума и излизат.

Платих кафето си.

- Кирие, къде е нужника - запитах

- Ей там отвън е - посочи  той и добави поучително - Вече е топло и външния работи.

След минута се върнах, всичко спокойно, няма съгледвачи...

следва...

Разпорих