PetarStoyanov (Petar stoyanov)

Датата 🇧🇬

Ами пак сме в кафенето на Ленчето, къде другаде. Седим на топличко, сърбаме от чашките си унесено...
Ами то какво, няма интересно,...няма протести, смениха си местата разни политолози отразяващи протеста, с новопръкнали се , само че говорещи за след протеста...
Пълна скука. Даже сутринта от бързане ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Humorous

2025-12-12T17:36:13+02:00 170 15

Koледни дръвчета 🇧🇬

Омаляхме всички да търпим Цинцъра, така де, всеки си плаща кафето, ама искахме малко по-радушно отношение, в къщи си имаме намръщени и все недоволни. И една и съща интериорна подредба, жената прибрадена със забрадка за да не виждат ролките по косата й, малко поразвисен пеньоар, колана му едва я опас ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-12-09T20:07:14+02:00 144 8

Празници 🇧🇬

Обелвах последните по-дребни картофчета, цопвах ги във водата при другите. Така де, не че икономията е майка на мизерията, но защо да ги изхвърлям, дребничките, като се сварят и после нарежат на парченца, стават чудна картофена салата с пресен зелен лук, зехтин, сол и малко чубрица, и с узо... е вър ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-12-06T13:19:24+02:00 180 8

И ние сме готови 🇧🇬

Изсърбахме сутришното кафе, разказахме си новините от телевизията,...брей, ами то станало време за обяд.
Цинцара, притъпя около нас с големият си портфейл да му плащаме.
Извадих монети 5 х 20 стотинки и 4 х 5,... 1 и 20, и му ги подавам. Той се понамръщи.
Митьо Горския бръкна надълбоко в джоба си и ...

PetarStoyanov

Prose » Humorous, Others

2025-11-15T19:50:02+02:00 270 1 9

Да го съжалиш 🇧🇬

Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ...

PetarStoyanov

Prose » Humorous, Others

2025-11-14T18:55:39+02:00 306 1 17

Елегично 4 🇧🇬

Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-11-08T16:28:21+02:00 278 4

Елегично - 3 🇧🇬

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-11-07T18:24:59+02:00 256 2

Елегично 2 🇧🇬

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-11-05T20:30:45+02:00 265 4

Елегично 1 🇧🇬

Сутринта обещаваше приятно време, е тук-там имаше оловно сиви облаца, слънцето едва-едва се опитваше да се промъкне между тях.
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-11-04T22:13:25+02:00 307 2

Правилно е 🇧🇬

Седим в задимената кръчма на топличко на чашка червено вино и някакво мезе.
Седим и блеем около масата. Цинцара Митьо даже и телевизора не е пуснал та да видим и чуем кой е победил.
-Абе дочух спор някъде горе - съзаклятнически тихичко рече Ванчо горския - Още не могат да решат, да връщат ли стрелки ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Humorous

2025-10-25T22:03:28+03:00 374 1 5

Листопад 3 🇧🇬

Влакът унасящо потропваше. Светлинките на гари, селца, градчета проблясваха забързани след него.
Не мислех за нищо...
За какво да мисля, за леля Фроска, за този Наско или Людмила.
Животът е пълен с толкова прекрасни и истински приятелки,...а аз самозаблудих ли се, наистина ли повярвах в една безкори ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-10-24T15:31:08+03:00 493 4

Листопад 2 🇧🇬

Някаква закъсняла пчела жужеше из цветовете на късните рози.
Людмила,...какво крехко момиченце беше. Харесахме се от пръв поглед, неусетно скъсявахме дистанцията, приближавахме се един към друг, въпреки многото момичета и момчета с които ходехме на плаж или вечер в училищния двор.
Все пак аз бях по- ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-10-23T23:36:08+03:00 493 4

Листопад 1 🇧🇬

Старостта, пардон, годините се изнизаха неусетно...
И докато преди ходехме на море или планина да се перчим със здрави мускулести тела, с младежки устрем, все едно морето ти е до колене.
А сега, сега вече гледаш клинична пътека, за по-евтино, и си спомняш младините...
Не, че нещо я бях закъсал здрав ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-10-21T14:55:56+03:00 355 4

Под небето и под луната нищо ново 3 🇧🇬

Погалих я по косата, по лицето. Отвърна ми със същата нежност.
Засуети се около копченце на ризата ми, не се отказа, смело продължи надолу.
Бавно и нежно опипвахме голите си тела, страстта бушуваше в нас, не е от етикеция, но наистина не бързахме за никъде...
Потръпвахме блажено уморени от любов.
Сл ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-10-05T20:21:14+03:00 274 3

Под небето и под луната нищо ново 2 🇧🇬

След полувин час идва смяната. О, имам още време, няма да затварям страничката на спомените...
Звън на Скайп.
'' Татко Пепи, избрана съм за стаж в Брюксел в правна комисия към ЕП, ще ти изпратя самолетен билет да ми гостуваш за 15 дни ''.
Беше едно незабравимо преживяване, макар и за кратко време, с ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-10-04T18:21:59+03:00 282 2

Под небето и под луната нищо ново 1 🇧🇬

Прилежно чаках автобуса на спирката. Още от къщи нещо ме присърбяваше носа, ами какво да правя работа на смяни, няма делник, няма празник, както ти се падне и нощна, и дневна, но нали парите оправдават всичко.
Не, че някой ни проверяваше, особено нощното дежурство, но обичах да съм лъснат, бръснат и ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

2025-10-03T20:50:16+03:00 279 1 5

Дилемата 🇧🇬

Седим в хоремага на Цинцара Кольо, вяло посръбваме кафе, блуждаем,... то вече няма и мухи та да се втренчваме в тях и да ги трепем.
- Ех - въздъхна Гочо Умното - Притеснен съм нещо
И всички вперихме очи в него.
- Притеснен съм наистина - продължи той - Ето световното по лека атлетика приключи, също ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Humorous

2025-09-26T21:43:35+03:00 331 4

Брод през живота 9 🇧🇬

И животът сякаш потръгна.
По това време в семейството в България...
Звън на телефона.
- Госпожо, пардон другарко Невена, от народната милиция се обаждаме, ще дойде наш служител да ви разпита.
Може би слд 20-30 минути се почука с чукчето на вратата. ...

PetarStoyanov