May 14, 2022, 5:22 PM

Букет от усмивки 

  Prose » Narratives
853 0 2
11 min reading
Прозорецът засия, отразявайки далечни отблясъци и през него надникна утрото. В стаята се плъзна слънчев лъч, обходи я и бавно се спусна към малкото легълце в ъгъла. Две очички, от които сънят отдавна беше избягал, примигнаха и се настроиха за новата светлина. Детските рисунки по стените се оцветиха в пъстри багри и образите оживяха. „Мама и аз.“ – това бяха мотивите на всички картинки, изрисувани с много любов от малката ръчичка.
На стола до бюрото висяха прилежно подредени дрешки, готови за подвизи, а до тях предизвикателно се пъчеше чисто нова ученическа чанта с оранжева светкавица по синия плат отпред.
– Мамо, мамо, съмна се! Ставай! – Томас скочи от леглото със светнало лице и изхвърча от стаята. Залепи се на вратата на спалнята на майка си и натисна дръжката, след което замръзна и веднага съжали за грешката си. Беше забравил, че трябваше първо да почука. Мислено се молеше да не го беше чула... и без това вратата винаги беше заключена. Отдръпна се плахо и се ослуша.
– Момченце, кол ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Паскова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1285 
Random works
: ??:??