Родена съм в Бургас и живея тук от вече четиринадесет години, което е напълно достатъчно време да се влюбиш...
Срещнах го, когато бях съвсем малко момиче, а той беше твърде възрастен за мен. Със себе си носеше онази мъдрост, която притежават мъжете на вече преклонна възраст, но душата му беше още млада (вероятно и ликът му щеше да бъде такъв ако не беше преминал през толкова страдание, което да остави своите белези върху лицето му). Всъщност ни запознаха моите родители и той, старият приятел от детството на моя баща, веднага ме пое в обятията си. Сега всъщност осъзнавам, че при тази първа среща, моите родители навярно не са разбирали до каква степен той ще покори и промени живота ми.
Той беше постоянно до мен. Първоначално бе просто приятел, а после започнах да се влюбвам. Образът му ме преследваше денонощно. Появяваше се ненадейно в стиховете ми, проникваше в мислите ми и караше ума ми да потрепва. Трепереше и гласът ми, когато пеех за него. Трепереха и ръцете ми, щом рисувах облика м ...