Буря в корона – Глава 14: Сватовницата

Лакеят разтвори широките врати, за да я въведе в просторната трапезария. Вече я чакаха. Кралят нервно кършеше ръце в центъра на стаята. Зад рамото му раздразнено надничаше старият орел, принц Сивел – чичото на краля. От другата страна, майка му, Ришилда Белентау, все така съсухрена я гледаше с присвити очи.
– Ваши Благородия – поздрави ги Акила Сот с реверанс – Съпруже – обърна се към краля и несигурна усмивка грейна на лицето му.
– Вярно ли е? – попита рязко майка му. След като не получи отговор принц Сивел взе думата:
– Из двора напоследък се носят тревожни слухове, Ваше Величество. Хората говорят за предстоящ кралски годеж.
– Но това са чудесни новини – отвърна добродушно Акила – За нашия годеж със Сирис всички празнуваха.
Майката на краля извъртя очи. „Със сигурност не всички“, помисли си Акила.
– Онази напудрена патица – поде старицата – Лусиана Морисдел цял ден се хвали из двореца, че нейната дъщеря щяла да бъде кралица, представете си. Имаше дори нахалството да ме нарече „майко“ – изрече с такава неприязън, че едва не изплю ченето си – Когато я попитах откъде й е хрумнало това безумие, отвърна, че кралицата я е поканила лично на вечеря с предложение за годеж.
– Между престолонаследникът, принц Родум, и Шериз Хордис от Хайкинтос – уточни не по-весело принц Сивел – Херцог Хордис и съпругата му се кълнат, че сте им дали кралска дума.
– Вярно ли е? – повтори натъртено старата вещица.
– Не бих могла… – отвърна невинно кралицата. Стегнатият корем на краля се плъзна надолу в облекчение.
– Казах ви, че няма как да е истина – крал Сирис отдъхна с облекчение.
– Не бих могла… да пропусна такава чудесна възможност – довърши Акила. Кралският корем се разтегли още повече, този път от отчаяние.
– Нима намеквате, че херцогът е отправил предложението? – предпазливо попита старият принц.
– Бих го нарекла взаимна идея – разсеяно отвърна Акила.
– Трудно може да се каже така, ако Негово Величество не знае нищо за тази „идея“ – отвърна наперено принц Сивел – Представете си неговата реакция, както и нашата, когато по такъв начин научихме, че кралицата действа зад гърба на собствения си крал.
– И съпруг – добави майка му – А на теб, момиче, къде ти беше умът? – Макар че Акила вече бе навършила трийсет, свекърва й още я наричаше момиче. Нея както и всяка жена, която не бе живяла достатъчно дълго, че да се спаружи като риба на сухо – Принц за принцеса и граф за графиня, така казват там, откъдето идвам. Такива са традициите на рода Белентау, така съм възпитана аз, макар и не всички да са имали този мой късмет. Чувала съм, че такива традиции някога са се спазвали и тук.
– Хубави времена бяха – подхвърли принц Сивел – Жалко, че брат ми не можа да види до какво може да доведе безрасъдството да ги прекъсне.
– Изглежда сега безрасъдството е новата традиция на рода Робинор – язвително продължи старицата – Нали каза, че си говорил с нея? – скара се на сина си – Или отново си отишъл да говориш с вилицата и халбата? Виж се. Започваш да приличаш все повече на баща си! Обяснихме ти, че трябва да й покажеш къде й е мястото, но явно не можеш…
– Ваша Милост… – опита се да я укроти принцът.
– Не сега, Сивел! – скастри го старицата – Още десет години ли да мълча? Както е тръгнало всичко, освен съпруг ще трябва да погреба и син, и внук, и след още десет Всевишните може би ще имат милостта да ме вземат и мен. Ако имаш късмет, теб ще те вземат преди да се наложи да видиш това, което ще видя аз – издиша тежко и отново се обърна към сина си с понижен тон – Трябва да си го набиеш в главата най-после, Сирис. – сложи ръка на рамото му – ТИ си кралят. Не тя, не аз, не чичо ти… Ти.
Кралят помълча за миг докато майка му гледаше в очакване.
– Акила, не разбирам – рече натъжено накрая – Защо ще го криеш от мен?
– Мислех, че ще се зарадваш, скъпи мой – отвърна му умолително и запърха с мигли – Знам, че Хордис е най-верният ти съветник. А дъщеря му ще е по-вярна от която и да е чужда принцеса.
– Подбирай си внимателно думите, момиче – свекърва й я смъмри.
– Белентау винаги са били приятели на Робинор – включи се принц Сивел – Кралят се канеше, когато дойде времето, наследникът да вземе за жена момиче от техния род. Затова трябва да опровергаем твърденията за годеж с Шериз Хордис колкото може по-скоро.
– Но това ще оскърби горкия херцог – рече жално Акила.
– Не искам да става така – отвърна кралят – Ако можем да обясним, че това е недоразумение…
– Този кораб отплава – майката на краля свъси вежди – Този годеж не е безпочвен слух на дворцови клюкарки. Кралицата е дала кралска дума на Хордис. На своя глава, да, но е дадена. А един крал никога не отстъпва кралската дума. Така съм възпитана, така съм възпитала и сина си. И не само ще го приемеш, а ще заявиш, че идеята е била твоя през цялото време. Един крал не може да признае, че съпругата му решава подобни дела вместо него. Ако ли не, можеш да й предадеш тази своя корона и на нейно място да нахлупиш шутовска шапка.
Кралят я изгледа смаяно.
– Така да бъде – отговори вместо него принц Сивел – Не бива да допуснем Негово Величество да стане за посмешище.
– Трябва да се признае обаче – старицата стрелна Акила с презрителен поглед – че има известно подобрение в булката от последния път. Един херцог стои над всеки граф. А и Хордис изглежда начетен. Със сигурност по-начетен от всеки Сот.
– И така да е, Хордис е пропит от алчност и жажда за власт – побърза да добави принцът – Не може да му се има доверие.
– Моля те не сега, Сивел – отвърна с досада майката на краля – Всички сме чували колко усърдно работиш и колко подмолен е лешоядът от Хайкинтос.
– Ще го повтарям докато кралят не се вслуша – продължи да упорства принцът – Граф Ламбранд заслужава поста на първи съветник повече от всеки друг…
– Може да си поговорите за това някой друг път – прекъсна го старицата – А ти, момиче – обърна се отново към Акила – не мисли, че ти се е разминало, или че този фарс ще мине и втори път. Още днес ще се разтръби новината, че отсега нататък всички кралски годежи ще бъдат обявени лично от краля и никой друг. Останалото ще се третира като лъжлив слух. Без значение откъде произхожда.
– Има и още – добави със задоволство принцът – Прислугата ви бе отпратена и подменена с нова. Няма как да не са знаели за намеренията ви и все пак са скрили от своя крал. Това, разбира се, е недопустимо. Бе ви начислена и нова охрана. До един хора лоялни на короната.
– На твое място бих помислила два пъти преди отново да се занимая с подобни изпълнения. Можеш да си сигурна, че ще ни бъде съобщено, ако опиташ – довърши вещицата.
– Нямам какво да крия от вас – Акила Сот отвърна невинно. През цялото време имаше напразни надежди съпругът й да я защити, но и двамата знаеха, че това няма да стане. Може би майка му все пак бе права за едно днес. Шутовска шапка би му отивала повече, а на Акила – корона.